Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
Времето се нижеше бавно, а после един изпълнен с ужас и болка вик накара двамата часовои да завъртят едновременно глави. В същия миг Миранда скочи, произнесе кратко заклинание, пресегна се с невидима мистична сила, улови двамата за яките и ги дръпна рязко. Телата им се завъртяха във въздуха, прелетяха делящото ги разстояние и тупнаха в краката й. Миг по-късно Каспар, Джоми, Брандос и Сандрина се нахвърлиха върху тях и ги довършиха без никакъв звук.
— А сега да вървим! — нареди Миранда и ги поведе към билото на хълма.
Изтичаха нагоре, като вече не се стараеха да не вдигат шум, тъй като напевите се бяха усилили, както и крясъците. Докато приближаваха билото, Миранда вече си даваше сметка, че този път не става дума за ритуал.
И наистина — това не беше церемония. Двеста въоръжени до зъби воини се бяха подредили на площадката, готови да нападнат, а зад тях на една висока скала стоеше Беласко. Напевите бяха само илюзия, създавана от един изправен до него магьосник с дълго расо, а от другата му страна стоеше Дартея, вкопчена в него, сякаш той бе едничката й любов. Тя погледна съжалително Амиранта, а Беласко извика:
— Братко! Виждам, че си довел приятели! Колко мило от твоя страна! — Обърна се към войниците и извика: — Убийте ги!
— Почакайте! — викна Миранда, докато Сандрина и Брандос се готвеха да отбият атаката, завъртя ръка и изстреля вълна от огън срещу нападателите. Чуха се писъци на обгърнати в пламъци воини, неколцина от първата редица паднаха. Амиранта също подхвана заклинание, но Сандрина му извика:
— Недей!
Той спря и я погледна учудено.
— Защо?
— Онази с брат ти не е ли твоята възлюбена?
Амиранта изведнъж осъзна какво точно има предвид Сандрина: че нито един демон, повикан от него, не заслужава доверие. Те всички бяха подчинени на онзи, който стоеше зад плановете на брат му.
Следващото действие на Амиранта бе подтикнато колкото от чувство за самосъхранение, толкова и от накърнено достойнство. Той прати едно наказателно заклинание към Дартея. Демоницата подскочи, като едва не събори Беласко, преди той да я пусне. За миг болката, която я пронизваше, бе преминала и в него. Той се олюля, а тя падна на камъните и започна да се гърчи в краката му. Дим обгърна тялото й. Чертите й се промениха, илюзията за човешка красота започна да избледнява. Скоро тя престана да се мята и остана да лежи, като само леко потрепваше и се гърчеше. Лицето и тялото й все още бяха на красива жена, но краката й бяха покрити с черни косми и завършваха с копита. Два закривени рога бяха порасли на челото й, пръстите й се губеха под черни нокти. Внезапно тялото й лумна в зеленикав пламък и Беласко се отдръпна.
Магьосникът до Беласко подхвана ново заклинание и Сандрина го посочи с боздугана. От върха на оръжието изригна — сноп от енергия, който удари магьосника в гърдите. Той отхвърча назад сред експлозия от бели искри и тупна на камъните зад Беласко.
— Затворете очи! — извика Миранда и след миг войниците, които не бяха погълнати от нейната огнена стена, бяха заслепени от ярка експлозия. — Отстъпление! — нареди тя.
— Назад! — извика Каспар и промуши един от избързалите напред нападатели.
Около тях се въргаляха обгорени и крещящи в агония воини — повечето щяха да останат слепи до края на живота си. Изведнъж гневът им бе заменен от паника. Миризмата на обгорели тела само подсилваше всеобщата суматоха.
Джоми използва този момент, за да внесе допълнителен смут:
— Предадени сме! — провикна се той. — Беласко ни излъга! Всички ще умрем!
Никой от противниците не можеше да види кой вика, но той се надяваше, че думите му ще бъдат повторени и от други.
Миранда се пресегна, дръпна го за яката и нареди:
— Отстъпваме веднага!
Спуснаха се обратно да намерят някоя спокойна полянка, от която Миранда да ги прехвърли надалече. Зад морето от гърчещи се тела и дим се показа Беласко и изкрещя:
— Няма да ми избягате!
Замахна рязко и изпружи ръце напред. Над главата му се появи огнена топка, която литна право към тях.
Крийган реагира пръв — разпъна мистична бариера, която накара пламъците да се разпръснат и да ги заобиколят. Откъм бариерата лъхна горещ въздух и Джоми подскочи като попарен. Брандос измъкна кинжала си, замахна с впечатляваща сила и го запокити право към Беласко.
Магьосникът се изкиска налудничаво, отскочи встрани и извика: