Милостта на Калр

— Почти. Когато станцията я изключи, вода имаше навсякъде. Голям зор видяхме, докато я приберем. Но не изгубихме толкова риба, колкото се опасявахме.

Сетих се за децата, които бях видяла да тичат по моста и да хранят рибите — с яркоцветни люспи, цикламени и зелени, оранжеви и сини.

— Това е добре.

— По-голямата част от първо ниво на Долната градина се отърва без повреди, но подпорното ниво ще трябва да се ремонтира основно, преди да върнем водата в езерото. Оказа се, че е пропускало от известно време, но съвсем леко.

— Нека позная — казах и взех чашата си. — Гъбите.

— Гъбите! — засмя се тя. — Трябваше да се сетя още щом чух, че в Долната градина отглеждат гъби. Да, промъквали са се в подпорното ниво и са отглеждали гъбите там. Но по всичко личи, че „оранжериите“, които са построили при подпорите, и органичният материал, който са струпали под формата на почвен субстрат, са предпазили Долната градина от наводняване.

Но и точно там повредите са най-големи. Боя се, че това ще е краят на гъбената промишленост на Долната градина.

— Е, надявам се да предвидят място за отглеждането им при ремонта на подпорите. — Трябваше да говоря за това със станционна администратора Целар и губернатора Жиарод. И да напомня на Жиарод какво ѝ бях казала — че не бива да се отнема прехраната на местните.

— Подозирам, че ако вие им подхвърлите тази идея, флотска капитана, ще се съобразят с нея.

— Надявам се. Какво стана със Сирикс?

Баснааид се намръщи.

— Службата за сигурност я задържа. Аз... не знам. Харесвам Сирикс, макар че винаги е била малко... трудна за общуване. Още не мога да повярвам, че е могла да... — Не довърши. — Ако ме бяхте попитали преди, щях да ви кажа, че тя никога не би направила нещо нередно. Поне не такова. Но чух, не знам дали е вярно, че е отишла сама да се предаде в службата за сигурност и те били на път към Долната градина, когато секционните врати се затворили.

Трябваше да кажа някои неща за Сирикс на губернатора Жиарод.

Мисля, че я разочаровах дълбоко — казах аз. Друго обяснение не виждах, не можех да си обясня постъпката ѝ с гняв. — Дълго е чакала справедливост и изглежда е решила, че аз ще я въздам. Но нейната представа за справедливост е... не съвпада с моята.

Баснааид въздъхна, после попита:

— Как е Тизаруат?

— Добре е. — Повече или по-малко. — Земедела, Тизаруат с влюбена във вас до уши.

Тя се усмихна.

— Знам. Много е сладка. — А после свъси вежди. — Макар че онова, дето го направи в Градините, беше много повече от „сладко“.

— Да — съгласих се. — Мисля, че в момента се чувства уязвима и крехка, затова го споменавам.

— Тизаруат крехка!?-Баснааид се засмя. — Но всъщност случва се хората да изглеждат много силни, а вътрешно да не са такива, нали? Вие например вероятно имате спешна нужда от почивка на легло, макар че външно не ви личи. Трябва да си тръгвам.