Милостта на Калр
- Автор: Леки Энн
- Серия: Империя Радч #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК Бард
- ISBN: 978-954-655-595-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Милостта на Калр». Краткое содержание книги:
Помълчахме миг-два, после Дванайсет каза от името на кораба:
— Едва ли можем да виним „Мечът на Атагарис“, че обича толкова капитаната си. Макар че един „Меч“ би трябвало да има по-добър вкус.
„Мечовете“ бяха толкова арогантни, толкова сигурни в превъзходството си над „Милостите“ и „Правдите“. Но някои неща просто не можеш да избегнеш.
— Кораб — казах на глас, — ръката на Дванайсет започва да изтръпва. А аз трябва да се приготвя за срещата си със земедела Баснааид. — Дванайсет ме пусна и отстъпи назад, а аз си избърсах очите с ръка. — Медика. — Меди- ката беше в коридора, но знаех, че ще ме чуе. — Няма да приема земедела Баснааид така. Връщам се в каютата си. — Трябваше да си измия лицето, да се облека и да съм сигурна, че ще има чай и закуски, които да ѝ предложа, макар да бях сигурна, че ще откаже.
— Възможно ли е да идва чак тук — попита корабът през Дванайсет — само за да ви каже колко ви мрази?
— Ако е така, ще я изслушам, без да споря. Тя има пълното право да ме мрази.
Ризата се оказа твърде тясна за рамото ми, все още обвито от коректив, но с няколко сложни и предпазливи маневри успях да вкарам ръката си в униформената куртка. Дванайсет твърдо се противопостави на идеята да посрещна земедела Баснааид без риза, със или без куртка отгоре, и решително сряза ръкава по дължина.
— Пет ще разбере, когато ѝ обясня, флотска капитана— каза тя, макар вътрешно да се боеше, че може и да не стане така. Калр Пет още беше в Долната градина и помагаше да закрепят вещи и мебели, така че никоя да не пострада, когато отново включат гравитацията.
Когато Баснааид пристигна, вече бях облечена и не ми личеше чак толкова, че съм паднала от скалите и едва не съм се удавила. Поколебах се дали да си сложа мемориалната игла на лейтенанта Оун — Баснааид се беше ядосала, когато ме видя с нея първия път, — но накрая все пак накарах Дванайсет да я забоде на куртката ми до сребърната игла с опал на преводача Длик. Дванайсет успя да намери отнякъде кексчета и ги сервира на масата заедно със сушени плодове и — най-после — подреди всичко в най-добрия ми порцелан, семплия, но изящен бял чаен сервиз, който бях видяла за последно на Омоу, при срещата си с Анаандер Мианаай. За миг се изумих, че Пет е събрала куража да поиска точно него. После стигнах до извода, че това изобщо не би трябвало да ме изненадва.
Посрещнах Баснааид с поклон.
— Флотска капитана — каза тя и също се поклони. — Надявам се, че не ви притеснявам. Но реших, че трябва да говорим насаме.
— Изобщо не ме притеснявате, земедела. Аз съм на вашите услуги. — Посочих със здравата си ръка един стол. — Ще седнете ли?
Седнахме. Дванайсет ни наля чай, след което отиде в един ъгъл и застана там неподвижна като второстепенен.
— Искам да знам — каза Баснааид, след като отпи любезно от чая, — какво стана със сестра ми.
Разказах ѝ. Как лейтенанта Оун се досети за раздвоението на Анаандер Мианаай и за действията на едната част от лордата на Радч. Как лейтенанта Оун отказа да изпълни заповедите на въпросната Анаандер и в резултат лордата на Радч нареди да я екзекутират. Екзекуция, извършена от мен. И как след това, по причини, които все още не разбирах напълно, аз насочих оръжието си към лордата на Радч и я застрелях. И как в резултат на това тя ме унищожи, унищожение, от което оцеля само Едно Еск Деветнайсет.
След като приключих с разказа си, Баснааид мълча цели десет секунди. После каза:
— Значи сте били част от нейната декада? Едно Еск?
— Едно Еск Деветнайсет, да.
— Винаги казваше, че се грижите отлично за нея.
— Знам.
Тя се засмя тихо.
— Знаете, разбира се. По същия начин, по който сте чели цялата ми поезия. Чувствам се неудобно.
— Не беше толкова зле. На общия фон. — Лейтенанта Оун не беше единствената, чиято сестричка пишеше поезия. — Лейтенанта Оун я ценеше високо. Наистина.
Винаги се радваше от сърце, когато получи съобщение от вас.
— Това е хубаво — каза простичко Баснааид.
— Земедела, аз... — Но не бих могла да продължа, без да загубя самообладание. Кексче или парче плод биха били твърде сложен начин да отвлека вниманието си. Глътка чай би била недостатъчна. Затова просто чаках. Баснааид седеше търпеливо срещу мен и също чакаше. — Корабите обичат своите офицери — продължих аз, когато сметнах, че вече съм в състояние да го направя. — Неизбежно е, такива сме създадени. Но някои офицери обичаме повече от другите.