Милостта на Калр

— Баснааид идва тук? — Тизаруат, която и без това седеше с изправен гръб заради корективите, сякаш се изопна още повече. — Флотска капитана, може ли да се върна на станцията с нея?

— Категорично не — заяви медиката.

— Не е изключено сама да промениш решението си по този въпрос — казах аз. — Подозирам, че Баснааид не гори от желание да ѝ правим компания. Явно не си ме чула, на совалката, когато ѝ казах, че съм убила сестра ѝ.

— О! — Не беше чула. Била е твърде заета със собственото си нещастие. Разбираемо.

— В леглото, лейтенанта — настоя медиката. Тизаруат ме погледна въпросително, но аз не възразих, затова тя въздъхна и тръгна към своята койка, последвана от медиката.

Облегнах глава назад и затворих очи. Баснааид щеше да пристигне след двайсетина минути. „Мечът на Атагарис“ беше изключил двигателите си. Всичките му офицери бяха в пашкули. Както и почти всичките му второстепенни, освен шепа, които изключваха системите му под надзора на няколко от моите Амаат. След горчивите си думи към мен, докато пътувахме със совалката, „Мечът на Атагарис“ бе ограничил комуникацията до крайно необходимото от техническо естество. Прости отговори на конкретни въпроси. „Да“. „Не“. И толкоз.

Калр Дванайсет влезе в лазарета и спря до леглото ми. С неохота. Много смутена. Надигнах се и отворих очи.

— Флотска капитана — каза Дванайсет, тихо и напрегнато. Прошепна го почти. — Аз съм корабът. — И се пресегна да ме прегърне през раменете.

— Дванайсет, вече си чула, че съм второстепенен. — Изненада. Още смущение. Чула беше, да, но не очакваше да ѝ го кажа в лицето. Добавих: — И моля те, не ми казвай, че това няма значение, защото не мислиш за мен като за второстепенен.

Бърза консултация между Дванайсет и кораба.

— Ако позволите, флотска капитана — каза след това Дванайсет, насърчена от „Милостта на Калр“. — Мисля, че това не е докрай справедливо. Научихме съвсем наскоро, затова ни е трудно да мислим за вас по нов начин. — Имаше известно основание. — Още не можем да свикнем с тази мисъл. От друга страна, флотска капитана, това обяснява някои неща.

Без съмнение.

— Знам — казах аз, — че на кораба му е приятно, когато влизате в ролята му, а поведението на второстепенни ви помага да се чувствате невидими и в безопасност. Но да си второстепенен не е игра.

— Да, флотска капитана. Разбирам това, госпожо. Но както казахте, на кораба му е приятно. А и корабът се грижи за нас, флотска капитана. Понякога имам чувството, че сме ние и корабът срещу всички останали.

— Знам — казах аз. — Точно по тази причина не се опитах да сложа край на това. — Поех си дъх. — Нямаш нищо против да го направим?

— Да, флотска капитана — каза Дванайсет. Все така смутена, но искрена.

Затворих очи и отпуснах глава на рамото ѝ, а тя ме прегърна. С две ръце. Не беше същото, не беше като да прегръщам себе си, макар че усещах не само униформата на Дванайсет под бузата си, а и тежестта на собствената си глава върху нейното рамо. Пресегнах се максимално, усетих смущението на Дванайсет, но и топлотата, която изпитваше към мен. Усетих и другите Калр, които се движеха из кораба. Не беше същото. Не би могло да е същото.