В името на любовта
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Grizli777
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «В името на любовта». Краткое содержание книги:
Пол и Джорджи заслизаха по стълбите. Брам не можеше да откъсне поглед от нея. Според холивудските стандарти тя не се смяташе за красавица, но проблемът беше не в нея, а в стандартите. Тя беше много по-интересна и неповторима от така наречените калифорнийски красавици, плод на многобройни липосукции и пластични операции, наблъскани с ботокс и силикон, с издути рибешки устни, приличащи на скелети, като някакво съвременно превъплъщение на Франкенщайн.
Когато тя се спря на площадката, Брам със закъснение си спомни, че трябваше да изкачи стъпалата, за да я пресрещне. Но тя беше свикнала той да забравя репликите си и не чака дълго. Брам най-сетне с усилие отлепи краката си от пода и се изкачи по стълбището, като спря на три стъпала под нея. Извърна се леко към гостите и протегна ръка с дланта нагоре. Сладникаво и изтъркано, но тя заслужаваше възможно най-романтичното посрещане. Пол целуна Джорджи по бузата, кимна на Брам и освободи сцената за булката и младоженеца. Топлата ръка на Джорджи се плъзна в неговата. Гостите избухнаха в бурни аплодисменти, когато тя слезе по трите стъпала до него.
Двамата се обърнаха към балната зала, препълнена със сияйни усмивки и грейнали лица, макар че несъмнено половината от присъстващите правеха залози колко дълго ще изтрае този брак. Джорджи вдигна глава към него. От очите й струеше нежност. Той повдигна пръстите й до устните си и благоговейно ги целуна. Можеше да изиграе шибания Прекрасен принц не по-зле от Ланс Загубеняка.
Но му беше дяволски трудно да запази цинизма си. Може би тази вечер се разиграваше поредната холивудска вълшебна приказка, ала илюзията приличаше на истина.
Джорджи искаше илюзията да е истина. Тази нощ. Приказната искряща рокля. Приятелите около нея, непривично нежното изражение на баща й. Единствено мъжът, застанал до нея, беше фалшив. Но тази вечер не й се струваше такъв. Двамата се смесиха с гостите, облечени удивително разностилно – с джинси и тенис полички, смокинги и училищни униформи. Трев и Саша бяха изявили желание да вдигнат тост, но когато всички насядаха около масите, Пол неочаквано се изправи с чаша в ръка.
— Тази вечер празнуваме брачните клетви, в които тези невероятни хора са се врекли един на друг. – Погледна към Джорджи. – Единият от тях… обичам много. – Гласът му пресекна и очите на Джорджи се наляха със сълзи. – Другият… започвам да харесвам.
Всички се засмяха, включително и Брам. За Джорджи изминалата седмица, прекарана с баща й, беше странна и прекрасна. Да знае колко много я обича той – колко силно е обичал майка й – означаваше всичко за младата жена. Но когато Пол започна да говори за щастливото бъдеще на младоженците, искрената усмивка на Джорджи започна да помръква. Да разкаже истината на баща си, вместо да се опитва да скрие грешките си от страх да не го разочарова, беше следващата крачка по дългия път към пълната независимост.
Едва тази сутрин Пол й призна, че е поканил бившата й агентка за своя дама на вечерта. Джорджи се радваше, че го бе направил, при все че се чувстваше доста неловко да посрещне Лора.
— Ще бъде добре за нея – й каза той. – Така всички ще видят, че ти все още я смяташ за част от най-близкия си кръг.
— Освен това е идеален начин околните да разберат, че ти се връщаш към актьорската професия и Лора ще те представлява – опита се да се пошегува Джорджи.
Лицето на баща й се помрачи.
— Джорджи, това не е причината…
— Зная, че не е – побърза да го прекъсне тя. – Не исках да прозвучи така.
Двамата се нагаждаха към новите си отношения и се стараеха някоя грешна стъпка да не развали крехкото им разбирателство. Тя го смушка в ребрата, за да го разсмее.
След първия тост последваха други – закачливият на Трев, топлият на Саша, но и двата забавни и приятелски. Когато вечерята бе сервирана, гостите започнаха все по-често да почукват по чашите с вода. Публичните им целувки вече не изглеждаха толкова престорени. Джорджи за пръв път беше с мъж като Брам Шепърд, който толкова да обичаше да се целува… и при това го правеше невероятно добре. За пръв път беше с мъж, чиито целувки й доставяха такава наслада.
На съседната маса Лора забоде вяло вилицата си в омара и скришом оправи презрамката на сутиена си. За тази вечер бе решила да облече официална рокля, като по-голямата част от останалите дами, но в последната минута промени решението си. Това беше делова среща и Лора не можеше да си позволи да подръпва дълбокото деколте на корсажа, от където неминуемо ще надникне повечко плът, или да се притеснява, че голите й ръце не са достатъчно загорели. Вместо това избра семпъл бежов делови костюм, блуза, драпирана около врата, и перли – облекло, което обикновено носеше госпожа Скофийлд. Като се изключи постоянният й проблем с презрамките на сутиена, Лора имаше съвсем благоприличен вид.