Дванайсетата карта [bg]

— С неколцина души в Тексас.

Бойд кимна, присви очи и погледна криминалиста; очите му бяха кръвясали.

— Научили сте за Чарли Тъкър, този жалък червей. Вгорчаваше последните дни на моите хора. Разправяше им, че щели да горят в ада, врели-некипели за Исус и какво ли не.

„Моите хора…“

— Само поръчката на Бани ад-Дахаб ли изпълнявахте? — попита Сакс.

Бойд примигна удивено; това бе първата емоция, която се изписваше на лицето му.

— Как… — понечи да попита, но замълча.

— Бомбата е избухнала преждевременно. Или пък се е самоубил.

Убиецът поклати глава:

— Не, не беше камикадзе. Сигурно се е взривила предварително. Беше мърляч. Луда глава. Не правеше нещата по правилата. Сигурно я е заредил твърде рано.

— Как се запознахте?

— Той ми се обади. Научил името ми от някакъв затворник, във връзка с „Ислямска нация“.

Такава била работата. Райм се почуди как тексаският надзирател се е свързал с ислямски терористи.

— Тия араби са луди — добави Бойд. — Но плащат добре.

— Ами Джон Ърл Уилсън? Той ли ви правеше бомбите?

— Джони ли? Да. — Бойд поклати глава. — И за него ли разбрахте? Признавам, че сте добри.

— Къде е той?

— Не знам, наистина. Оставяхме си съобщения на гласова поща от улични телефони. Срещахме се в закусвални. Не сме разговаряли много.

— ФБР ще ви разпитва за ад-Дахаб и бомбите, но ние искаме да знаем за Джинива.

— Момичето, което го е видяло да подготвя атентата.

— Искаме да знаем дали животът ѝ още е в опасност.

Бойд поклати глава:

— Доколкото знам, ад-Дахаб работеше сам. Предполагам, че е разговарял с близки в родината си, но не и тук. Нямаше доверие на никого.

Ту заговаряше с тексаски акцент, ту го преодоляваше, сякаш се стараеше да не се издава.

— Ако лъжете и нещо ѝ се случи, ще се постараем да вгорчим остатъка от живота ви — предупреди Сакс.

— Как? — с искрено любопитство попита Бойд.

— Убихте библиотекаря доктор Бари. Нападнахте и се опитахте да убиете полицай. Чакат ви няколко доживотни присъди. Освен това разследваме смъртта на едно момиче вчера на Канал Стрийт. Някой я блъснал пред автобуса близо до мястото, откъдето се измъкнахте от „Елизабет“. Разпитваме очевидци. Ще гниете в затвора до края на живота си.

Той сви рамене:

— Едва ли има значение.

— Нима ви е все едно?

— Вие май не ме разбирате. Това не ме учудва. Разберете, не ми дреме, че ще ме тикнат в затвора. Все едно ми е. Нищо не можете да ми направите. Аз вече съм мъртъв. Не ми дреме дали ще убия някого, човешкият живот няма никакво значение за мен. — Бойд погледна Амелия Сакс. — Виждам как ме гледате. Сигурно се чудите какво е това чудовище, което стои пред вас. Истината е, че вие ме направихте такъв.

— Ние ли?

— О, да, госпожо… Нали знаете какво работех.

— Екзекутор — намеси се Райм.

— Точно така. Нека да ви кажа нещо за тази професия. Можете да намерите имената на всеки човек, екзекутиран законно в Съединените щати. Броят е голям. Можете да намерите имената на всички свещеници, които са чакали до полунощ, в случай че осъденият поиска да се причести. Можете да намерите имената на всички жертви на тези престъпници и на най-близките им хора. Знаете ли обаче кое име не можете да узнаете отникъде?