Дванайсетата карта [bg]

— Кой е бил? — попита тя.

Опита се да си спомни дали е видяла микробус и арабин на улицата преди една седмица, но не можа.

— Нелегален емигрант от Саудитска Арабия — обясни детектив Селито. — Работил за едно ресторантче. Собствениците умряха от страх. Уплашиха се, че ги подозираме в съучастничество с „Ал-Кайда“… — изкиска се — … което не е изключено. Оказа се обаче, че са чисти. Живеят тук от доста време, дори имат двама синове в армията. Все пак преживяха доста голям шок.

Амелия разказа, че бомбаджията, Бани ад-Дахаб, не бил свързан с други терористи. Бившите му приятелки и колегите му не знаели да се е срещал с подозрителни лица, а джамията, която посещавал, водела умерена политика. Сакс претърсила апартамента му в Куинс и не открила улики, свързващи го с други престъпни групи. Все пак щели да проверят и записа от телефонните му разговори.

— Ще прегледаме още веднъж уликите — обяви Райм, — но сме почти сигурни, че е работил сам. Мислим, че вече си в безопасност.

Приближи се с количката до масата и погледна няколко парчета обгорял метал и пластмаса. Обърна се към Купър:

— Запиши го в таблицата, Мел. Взривното вещество е „Товекс“, има и парчета от приемника, обвивката и детонатора. Всичко е било в кутия, адресирана до бижутерийната борса.

— Защо е избухнало предварително? — попита бащата.

Райм обясни, че е много опасно да се използват дистанционно активируеми бомби в градски условия, защото има много радиосигнали — от детонатори при разрушаване на сгради, радиостанции и много други източници.

— Може да се е самоубил — добави Селито. — Примерно ако е чул, че Бойд е арестуван, а борсата се претърсва за взривове. Осъзнал е, че рано или късно ще го хванем…

Джинива се почувства неловко. Изведнъж хората около нея се превръщаха в непознати. Причината да бъдат заедно вече не съществуваше. Колкото до баща ѝ, той ѝ беше по-чужд и от полицаите. Искаше ѝ се да се върне в стаичката си в мазето при книгите и плановете си за бъдещето — за колежа, Англия, мечтите за Париж и Флоренция.

Амелия обаче я погледна изпитателно и попита:

— Какво смяташ да правиш сега?

Джинива погледна баща си. Какво щеше да стане? Бе намерила баща си, но той беше престъпник и дори нямаше право да бъде в града. Пак можеха да я пратят в сиропиталище.

Амелия погледна Линкълн Райм:

— Докато нещата не се изяснят, защо не се придържаме към досегашния план? Джинива може да остане тук известно време.

— Тук ли? — изненада се момичето.

— Баща ти ще се върне в Бъфало и ще се погрижи да уреди нещата там. Все още не знаят, че е тук.

„Изобщо не смятам да живея с него“ — помисли си Джинива, но замълча.

— Чудесна идея — възкликна Том. — Да, така ще направим — добави с глас, нетърпящ възражения. — Оставаш тук.

— Съгласна ли си? — попита Амелия.

Джинива не можеше да си обясни, защо я канят. Изглеждаше ѝ подозрително. Спомни си обаче, че подозренията я съпътстваха през целия ѝ самотен живот. Замисли се и за друга поговорка за случаи като нейния: човек не избира родителите си.