Дванайсетата карта [bg]

Тя спря и сложи ръце на кръста си.

— Стига!

— Какво има, Джини?

— Просто млъкни. Не искам да те слушам.

— Ама…

— Тези глупости не ме интересуват.

— Знам, че ми се сърдиш, скъпа. Разбирам те. Виж, наистина сгреших. Но това е минало. Сега съм друг човек. Всичко ще се промени. Никога няма да те пренебрегвам пак, както направих заради майка ти. За теб трябваше да се грижа, не да ходя в Бъфало.

— Не! Ти нищо не разбираш! Не става дума за миналото. Просто не искам да съм част от скапания ти свят. Не ме интересува тоя квартал. Не ме е грижа за блуса и джаза. Нито за Харлемския ренесанс. Мразя Харлем. Тук има само стрелби, наркотици и изнасилвания, евтини курви и джебчии. Момичетата се интересуват само от парцалки и прически. Освен това…

— И на Уолстрийт има мошеници, и в Ню Джърси има мафия, и в Уестчестър има мизерия.

Тя продължи, сякаш не го чу:

— Момчетата само си мислят кое момиче да вкарат в леглото си. Пълно е с глупаци, които говорят като малоумни. И…

— Какво му е на афро-американския?

Тя се изненада:

— Откъде знаеш това?

Баща ѝ никога не беше говорил на негърски жаргон — бе получил добро образование (поне преди да започне „кариерата“ си в похабяването на обществена собственост). Повечето чернокожи обаче не знаеха официалното название на жаргона си — афро-американски английски.

— В затвора завърших гимназия и колеж.

Тя не коментира.

— Учих главно литература и филология. Няма да ми помогне да си намеря работа, но това ми беше интересно. Винаги съм обичал да чета книги, знаеш го. Учих литературен английски, но също и жаргон. Не виждам нищо лошо в него.

— Ти ли ми го казваш? Самият ти не го говориш.

— Не съм израснал с него. Както не съм говорил френски или мандинго.

— Писна ми от хора, които не могат да приказват правилно.

Баща ѝ сви рамене:

— Много от тези думи идват от староанглийски корени. Използвали са се и в кралското семейство. В преводи на Библията. Това не са негърски думи. Някои се срещат в произведенията на Шекспир.

Тя се изсмя:

— Опитай се да си намериш работа, ако говориш жаргон.

— Добре, ами ако си французин или руснак и кандидатстваш за същата работа? Дали шефът ще им даде шанс, ще се поинтересува дали са добри работници, дали са интелигентни, дори да говорят, по-различно английски? Може би проблемът е, че шефовете използват езика като повод да не наемат някого. — Той се засмя. — През следващите години на нюйоркчани ще им се налага да разбират испански и китайски. Защо не и негърски?

Логиката му я ядоса още повече.

— Аз обичам нашия език, Джини. Звучи ми съвсем естествено. Кара ме да се чувствам у дома. Виж, имаш право да ми се сърдиш за онова, което направих. Но не за това кой съм и откъде произхождам. Това е моят дом. И знаеш ли какво прави човек с дома си? Променя, което може, и се научава да се гордее с него.