Дванайсетата карта [bg]

Криминалистът разочаровано поклати глава. В този момент телефонът иззвъня.

— Райм.

— Линкълн, Паркър се обажда.

Експертът по почерците бе анализирал бележката от тайната квартира на Бойд. С Райм размениха по няколко изречения за здравето и семействата си. Приятелката на Кинкейд, агентката от ФБР Маргарет Лукас, била добре, а също и децата им — нейната дъщеря и синът на Паркър, Роби.

Сакс също им предаде поздрави, след което пристъпиха към деловата част.

— Започнах анализа веднага щом получих сканирания текст — обясни Кинкейд. — Съставих профил на автора.

Сериозните анализатори на документи не се стараеха да отгатнат характера на хората по начина им на писане; почеркът бе важен само при установяване на автентичност.

За момента обаче Райм не се интересуваше от това. Паркър Кинкейд имаше предвид езиковите особености на писмото — „странностите“, които бяха забелязали още в началото. Това можеше да се окаже много полезно при търсенето на престъпника. Бруно Хауптман, например, похитителят на бебето на Линдберг, бе заловен благодарение на морфологичния и синтактичния анализ на искането за откуп.

Кинкейд продължи с типичния си ентусиазъм:

— Установих няколко интересни неща. Бележката пред вас ли е?

— Да, гледаме я в момента.

Млада негърка, на означения прозорец на петия етаж, 2 октомври, около 08:30 часа. Видя моя микробус на товари в уличка зад Борсата на бижута. Може да се досети за плановете ми. Убий я.

Кинкейд продължи:

— За начало, авторът очевидно е чужденец. Личи от неправилния словоред и грешките. Също от начина, по който изписва датата: слага деня преди месеца. Часът също е даден по двайсет и четири часовата схема, което е рядкост в Америка. Има още нещо. Той…

— Или тя — прекъсна го Райм.

— Смятам, че е по-скоро мъж — наблегна Кинкейд. — След малко ще ви кажа защо. Най-показателно за определяне на националността му е двучленната именна родителна конструкция.

— Какво?

— Родителната конструкция, начинът за изразяване на притежание. Вашият човек е написал „моя микробус на товари“.

— Ясно.

— Това ме навежда на мисълта, че авторът е арабин.

— Арабин ли?

— Вероятността е около деветдесет процента. Родителната конструкция в арабския се нарича изафет. Притежателните фрази обикновено се образуват по схемата „колата Джон“. Тоест „колата на Джон“. В случая притежателят стои винаги на второ място. Затова пише „микробус на товари“, а не „товарен микробус“. По същия начин „борса на бижута“, вместо „бижутерийна борса“. Това се потвърждава и от липсата на неопределителен член: „уличка“ вместо „една уличка“. Това е характерно за арабите, в чийто език има само определителен член. Е, същото важи и за уелския, но се съмнявам вашият човек да е от Кардиф.

— Браво, Паркър — похвали го Сакс. — Изненадваш ни с познанията си.

От високоговорителчето се чу тих смях:

— През последните години всички в моя бранш, щат — не щат, се ограмотиха по арабски.

— Защо смяташ, че е мъж?

— За колко престъпнички арабки си чувала?