Дар за бурята [bg]

— Може би Сарасола ще ви насочи към някаква следа — процеди презрително Ириарте.

Амая го погледна.

— Щом сте такъв специалист по подобни практики, ще знаете къде обикновено занасят телата.

Вече се бе изправила на крака, когато ги спря.

— Преди да приключим, има нещо, което искам да ви кажа за младши инспектор Ечайде. През годините, в които съм работила с него, той ми доказваше постоянно своята лоялност и почтеност, освен това имайте предвид, че разследването на Вътрешния отдел още не е завършило. Йонан беше наш колега и нямаме никаква причина да мислим лошо за него.

Всички закимаха в знак на съгласие, вървейки към вратата.

— Сабалса, вие останете. Имам един въпрос, свързан с компютрите, и се боя, че сега вие сте най-сведущ по темата. — Той потвърди с глава. — Въпросът ми е много лесен: възможно ли е електронната поща да се програмира така, че да изпраща съобщенията в зададен ден и час?

— Да, възможно е, всъщност спамът се изпраща точно по този начин.

— Така и предполагах, но ще продължа. Има ли начин да се програмира пощата така, че да изпраща автоматично съобщения при конкретно обстоятелство?

— Бихте ли се доуточнили? — каза той, заинтригуван.

— Представете си, че аз реша да изпратя имейл, съдържащ поверителна информация, която искам да бъде разкрита, ако поради някаква причина аз например не съм в състояние да го изпратя.

— Може да се програмира определен вид таймер, който да се включва ежедневно и да бъде спиран или реактивиран с парола. В деня, в който паролата не се въведе, след като изтече зададеното максимално време, съобщението ще се изпрати автоматично.

Амая се замисли.

— Така ли ви е изпратил снимките?

Тя не отговори.

— Би било съвсем типично за него… Пратил ви е и още нещо, нали? — Сабалса направи пауза и се втренчи в нея, знаейки, че няма да получи отговор. — Аз не съм къртицата, не съм казал и дума за заповедта, не съм говорил с никого дори случайно.

Амая го погледна, изненадана от това откровение.

— Никой не ви е обвинявал.

— Знам, че сте си го помислили. Може да не сме се разбирали много добре, но извън личните разногласия, никога не бих предал другарите си, нито работата си.

Тя кимна с разбиране.

— Не е… нужно да се оправдавате…

— Имайте ми доверие.

Тя си го спомни как стоеше покрусен пред вратата на Йонан. Как се бе опитал да ѝ препречи пътя, как слушаше унило разговора на приятелите на Ечайде на събирането в дома на родителите, съсипан така, сякаш този ден го бяха разчленили, а после отново го бяха сглобили от парчетата на мъртвото му тяло.