![Дар за бурята [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/8/dar-za-buryata-bg-download.jpg)
Дар за бурята [bg]
- Автор: Редондо Долорес
- Серия: Бастан #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-781-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дар за бурята [bg]». Краткое содержание книги:
Инес Балярена пристъпи напред.
— Извинете майка ми, това е стара бастанска традиция. Носят се свещи, за да…
— За да се помогне на покойниците да намерят пътя в тъмното — каза Амая. — Моята леля познава този обичай и ми е говорила за него.
— На погребението — продължи Инес — се донесоха много цветя, нали виждате? След като поставиха плочата, ги подредихме много внимателно. Отзад — най-големите венци, опрени на стената на гробницата, пред тях — по-малките букети… Ако се загледате, ще видите, че сега всичко е размесено, като че ли някой ги е махал и после пак ги е върнал обратно в безредие, но най-много бие на очи това, че част от венците са обърнати, лентите са наопаки и надписите не се четат. А аз много внимавах да ги поставя както трябва, уверявам ви.
— Както трябва — прошепна Амая.
После се обърна към гробаря.
— Да сте правили някакъв ремонт в тази част на гробището или да е имало погребение на съседните гробове, което да е наложило преместването на цветята върху плочата?
Човекът я погледна, сякаш чуваше нещо абсурдно. Отрече, поклащайки сдържано глава. И друг път ѝ се бе налагало да говори с него и знаеше, че не е от приказливите.
— Може да са хулигани, може група хлапаци да са влезли през нощта в гробището и да са разбъркали цветята като част от някаква глупава игра? — предположи тя.
Гробарят се покашля.
— Извинете, госпожо, не бях свършил…
Тя погледна към Монтес, който бе подбелил очи, и се усмихна, за да окуражи човека да продължи.
— Плочата е отместена от мястото си поне с пет сантиметра — обясни той и пъхна двата си дебели пръста между камъка и рамката на гроба.
— Възможно ли е да е останала така след погребението? — запита Амая, докато сама опипваше пролуката.
— Нали ви казвам, няма начин. Много внимавам плочите да са добре наместени, заради водата, нали разбирате? Ако не го правех, всички гробници щяха да са наводнени… Пък и ако е отместена, рискът да се счупи е по-голям. Когато свърши погребението, тази плоча си беше на мястото. Гарантирам ви — заяви категорично гробарят.
Монтес застана до камъка и се опита да го помръдне, но не му се удаде.
— Така нищо няма да направите — каза един от работниците. — Ние ползваме лост и стоманени релси, върху които плъзгаме плочата.
Амая погледна въпросително Инес Балярена и дъщеря ѝ. Те се обърнаха първо към старата амачи и едва след това отговориха.
— Отворете гробницата.
Амая погледна гробаря.
— Нали чухте? Отворете гробницата.
Нужни бяха няколко минути, докато донесат железните пръти и лоста, междувременно всички останали помагаха за преместването на цветята. Както им бе обяснил гробарят, системата беше съвсем проста. След като повдигнеха леко плочата, подпъхваха отдолу металните релси и после я плъзваха по тях. Щом гробницата зейна, всички насочиха фенерчетата си навътре. На дъното се виждаха два стари ковчега, освен този на момиченцето. Спуснаха метална стълба вътре и гробарят слезе с един по-малък лост в ръка, който се оказа ненужен. Ковчегът беше отворен. И макар че всички видяха, той се обърна нагоре, за да каже:
— Тук вътре няма нищо.
— Боже мили, накрая си я взе, върнал се е и е отнесъл дъщеря ни.
Соня Балярена се свлече на земята.
42
Любопитно. Не беше усетила присъствието на Йонан в собствения му дом, а сега, докато гледаше през прозореца на управлението, както толкова често преди, отсъствието му придобиваше учудващо присъствие, пространство, в което едва ли не се очертаваха границите на мястото, което би заемал. Йонан, който си бе отишъл, оставяйки ѝ товар от интриги и подозрения. Йонан и всичко около него, което го бе подтикнало да води тайно паралелно разследване. Йонан и неговите причини и доводи. Йонан да я шпионира! Дали се бе съмнявал в нея? А ако е било така, тогава защо ѝ бе пратил целия този материал ден след смъртта си! И чрез кого? Йонан и думите му пред Марк, издаващи опасенията му. Йонан и странната загадка, която ѝ бе завещал.
„По дяволите, Йонан, какво си направил?“
Амая разбираше Клемос и хората от Вътрешния отдел; пряко волята си трябваше да признае, че ако тя водеше разследването и ставаше дума за непознат човек, щеше да се усъмни в него. Но това беше Йонан, тя го познаваше и дори паролата, която бе избрал, за да ѝ изпрати посланието си, показваше неговата честност. А товарът беше тежък, вече се бе опарила при опита да го отхвърли сама. Съзнаваше, че не бива да споделя всичко, защото това би било предателство към последната воля на Ечайде, който се бе обърнал само към нея, обаче чувството, че не знае на кого може да има доверие, силно я разстройваше. На Монтес можеше да разчита, той със сигурност щеше да я последва; за Сабалса се колебаеше, но най-много грижи ѝ създаваше, естествено, Ириарте. Видима бе тревогата, която пораждаха у него определени аспекти, които не успяваше да възприеме, както в момента на смъртта на Елена Очоа. Всички тези истории за празни гробове бяха твърде далеч от това, което практичен полицай като него би определил като нормално при изпълнението на задълженията си. За него спазването на правилата беше религия, а това, което тя щеше да им разкаже, и най-вече това, което щеше да поиска от тях, влизаше в разрез с паралелното разследване, водено от памплонския екип… Амая погледна тъжно стелещата се по склоновете мъгла и отново ѝ домъчня за Йонан; изведнъж усети присъствието му толкова силно, че се обърна, убедена, че ще го намери зад гърба си.