Дългият път към дома [bg]

— Какво има? — попита Гамаш. — Ще се побереш ли вътре?

— Целият флот може да се побере — отвърна Бовоар и отстъпи встрани, за да може и бившият главен инспектор да види.

Кухнята. Полираната трапезна маса. Огромните прозорци. Креслата. Затворената махагонова врата, зад която вероятно беше частната каюта, където спяха Клара и Мирна.

Ето го и разтегателния диван — широко легло, на което имаше чисти и свежи чаршафи, възглавници и завивка.

— Най-красивото нещо, което съм виждал през живота си! — прошепна Бовоар. — Искам да се оженя за тази стая.

— Не и докато аз съм в нея — заяви Гамаш и мина покрай него.

Един след друг се потопиха в пълната догоре вана, от която се плискаше гореща вода. Не се осмелиха да си вземат душ, за да не се подхлъзнат. Когато Бовоар излезе от банята, загърнат с един от пухкавите халати, завари Гамаш вкопчен в ръба на трапезната маса и надвесен над една от картините на Питър.

— Устните — каза Бовоар и застана до бившия си шеф. Устните се мръщеха на мъжете, а мъжете им се мръщеха в отговор.

След като два дни бе плавал по същата тази река, изобразена на картината, Бовоар още по-добре разбираше какво се е стремял да предаде художникът.

Питър бе видял, почувствал и се бе опитал да нарисува постоянно променящото се лице и настроение на реката.

— Все още сме в открито море — отбеляза Жан Ги.

— Но може би сме малко по-близо до брега.

— Е, да, но брегът невинаги е толкова хубаво място — рече Бовоар и с неуверена походка се добра до леглото.

— Вярно е, топ vieux — съгласи се Гамаш. — Отивам да си взема вана.

Отвъд широкия прозорец тъмнината бе непрогледна, но на всеки трийсет секунди върху стъклото се стоварваше воден юмрук.

Половин час по-късно Гамаш изгаси лампите и си легна.

— Утре ще пристигнем — продума сънено Бовоар. — Как мислите, ще намерим ли Питър?

— Мисля, че да.

Гамаш се унасяше, докато размишляваше за онова, което ги очакваше.

Изолацията и присъствието на безумец можеха да извадят от строя и най-уравновесения човек, а какво оставаше за човек с разклатена психика. Като Питър.

Почти бе сигурно, че на следващия ден ще открият Питър Мороу, но Гамаш никак не бе уверен, че искат да открият точно този Питър.