Дългият път към дома [bg]

Автор: Пенни Луиза
Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #10
Год: 2019
Язык: болгарский
Год: СофтПРЕС
ISBN: 9786191515158
Переводчик: Нели Лозанова
Жанр: Полицейские детективы

Электронная книга - «Дългият път към дома [bg]». Краткое содержание книги:

В „Дългият път към дома“ главен инспектор Гамаш вече се е оттеглил от полицията, за да се отдаде на заслужена почивка. Идилията и спокойствието обаче не продължават дълго, защото съвсем скоро бившият инспектор научава, че неговият съсед Питър е изчезнал. Неспособен да откаже помощ на приятелите си, Гамаш се впуска с тях в разследване, което накрая ги връща у дома, но не и преди да са изгубили нещо по пътя. Арман Гамаш, бившият главен инспектор на отдел „Убийства“, най-накрая е намерил така жадуваното спокойствие в новия си дом — село Трите бора. Всяка сутрин той следва един и същ ритуал: качва се на хълма, сяда на пейката и чете от малка книга, но никога не стига до последната страница. И никога не говори за раните в душата си. За разлика от Клара Мороу, която от година не знае нищо за съпруга си Питър. Двамата си обещават да се срещнат точно дванайсет месеца след раздялата си, но той така и не се завръща. Тревогата на Клара нараства с всеки изминал ден и у нея назрява неизбежното решение — да поиска помощ от Гамаш. Макар и неохотно бившият инспектор изоставя идиличното село и заедно с някогашния си заместник Жан Ги, Клара и Мирна Ландерс поемат на пътешествие все по-навътре в Квебек. И все по-навътре в душата на Питър Мороу. Разследването ги отвежда до самото устие на величествената река Сейнт Лорънс — местност, толкова безлюдна и прокълната, че първите мореплаватели я наричат „земята, която Бог дал на Каин“. И къде другаде, ако не именно там, човек би се сблъскал с пагубните последици от действията на някого, готов да продаде собствената си душа, за да възвърне славата си. Луиз Пени е единствената в света седемкратна носителка на литературния приз „Агата Кристи“. Романите й са преведени на повече от трийсет езика и са издадени в многохилядни тиражи.

Перейти на страницу:

А по средата се простираше територия. Пуста. Празна.

Ничия земя. Земята на Ноу Ман.

Насред нея обаче стоеше спретната къщурка.

Домът на Ноу Ман.

Пред погледа им от един стол бавно се надигна фигура. Върлинеста и опърпана, наподобяваща парцалена кукла или плашило. Човекът се изправи и се открои на фона на тъмния правоъгълник в рамката на вратата. Направи крачка към тях. Още една.

И спря. Вцепенен.

* * *

Мъжът се изправи, когато ги видя на хълма. Стоеше и се взираше. Сетне се пресегна и се хвана за очуканата дървена греда, която подпираше навеса над верандата. Стискаше я здраво, вкопчен в нея и в остатъците от разума си. Знаеше, че онова, което вижда, няма как да е истина.

Беше мираж, някаква шега или номер. Изтощението и шокът трябваше да са виновни.

Подпираше се на грубата греда, вторачен във фигурите на двамата мъже.

Не можеше да бъде.

* * *

Гамаш и Бовоар впериха очи в човека, който бе излязъл на верандата.

Закрачиха към него толкова забързано, че почти бягаха.

Мъжът ги видя и отстъпи назад. Извърна се и погледна през рамо към вътрешността на къщурката, към пещерата.

После пак се взря в призраците, които го приближаваха. Носеха се към него надолу по хълма. От Табакен.

— Питър? — извика Жан Ги.

Замръзнал на място, Питър Мороу ги гледаше втренчено.

— Боже мой, ти си! — възкликна Бовоар.

Питър бе раздърпан, а непокорната му коса — разчорлена. Лицето на обичайно спретнатия мъж бе обрасло с двудневна брада, а под очите му тъмнееха морави кръгове.

Прегърнал бе опорната греда на верандата и изглеждаше така, сякаш ще рухне на земята, ако не се държи. Когато Гамаш се приближи достатъчно, Питър пусна гредата и се вкопчи в него.

— Дойдохте — прошепна съпругът на Клара. Боеше се да примигне, за да не изчезнат. — Слава на бога, Арман. Ти си.

Стисна ръцете на Гамаш, за да се увери, че не е някаква илюзия.

Арман Гамаш се вгледа в зачервените сини очи на Питър Мороу. В тях видя изтощение и отчаяние. А някъде там като че ли едва проблясваше лъч надежда.

Хвана Питър за раменете и му помогна да седне на един от столовете на верандата.

— Вътре ли е? — попита Гамаш, а Питър кимна в отговор.

— Стой тук — рече Бовоар, макар да беше ясно, че Питър Мороу няма абсолютно никакво намерение да ходи където и да било.

* * *

В единствената стая на къщурката Арман Гамаш и Жан Ги Бовоар стояха край леглото.

Върху лицето на трупа имаше възглавница. Изпод нея бе шурнала кръв, просмукала се бе в белите чаршафи и ги бе обагрила в яркочервено.

Но следователите виждаха, че това се бе случило преди часове. Когато сърцето бе спряло. Преди няколко часа.

Гамаш провери за пулс. Нямаше. Мъртвецът бе студен като мраморна статуя.

Бившият детектив се извърна към вратата и извика:

— Ти ли сложи възглавницата върху лицето му?

— Боже, не! — чу се отговорът.

Гамаш и Бовоар се спогледаха. После по-възрастният мъж събра кураж и вдигна възглавницата, докато Жан Ги записваше случващото се.

Чак тогава Гамаш въздъхна. Дълга, дълга и много бавна въздишка.

— Кога пристигна професор Маси? — попита бившият главен инспектор, без да отмества съсредоточения си поглед от леглото. Устата на мъртвеца бе леко отворена, сякаш точно преди да издъхне, му бе хрумнала някаква мисъл.

Какво ли се бе опитал да каже? Недейте? Моля ви, моля ви, за бога? Дали е щял да се моли да бъде пощаден? Дали е щял да крещи обвинения? Или празни заплахи?

Гамаш се съмняваше. Рядко му се бе случвало да види смъртник, който да изглежда толкова примирен със собственото си убийство. С това да бъде отведен насила в Самара и хвърлен в краката на Смъртта.

Но докато се взираше в спокойните очи, Гамаш си мислеше, че тази среща е била предначертана отдавна.

Пътищата на двамата мъже се бяха пресекли преди десетилетия и оттогава съдбите им ги бяха водили към този ужасен миг на това изоставено място.

— Мисля, че е дошъл преди ден-два. — Гласът долетя през отворената врата, сякаш целият свят им говореше. — Изгубил съм представа за времето.

— А това кога се случи? — посочи Бовоар към леглото. — Не може да е било преди два дни. Починал е сравнително скоро.

— Снощи. Или може би в ранните часове на днешния ден. Намерих го така тази сутрин.

Настъпи мълчание и Гамаш отиде до вратата. Съсипан и зашеметен, Питър безпомощно се бе отпуснал на стола.

— Погледни ме — проговори Гамаш със спокоен и разумен тон. Стремеше се да върне Питър към реалността. Виждаше го как се отнася, отдалечава. Далеч от къщичката, от брега, от това ужасяващо премеждие.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?