Дългият път към дома [bg]

Гамаш прибра книжката в джоба на сакото си точно когато пристигна Бовоар.

— Директорът се обади. Опитал се да се свърже с вас, но не сте вдигнали телефона.

— В джоба ми е — рече Гамаш. — Не съм го чул.

— Нали питахте къде точно в ателието на Маси са намерили азбест?

— Да. Е?

— Запечатали са помещението и продължават да го изследват, но засега изглежда, че азбестът е концентриран само на едно място.

— В склада ли? — попита Гамаш. — Сигурно Маси е държал там картините на Ноу Ман.

— Не. В дъното на ателието, по една от картините.

Клара смръщи вежди и се съсредоточи. Изглеждаше объркана.

— Но в дъното имаше само една картина. — Пребледня. — Не я видях, за разлика от теб — обърна се към Мирна.

Гамаш усети как сърцето му подскочи така рязко, сякаш някой го бе ударил в гръб. Рен-Мари също бе видяла онази картина. Стояла бе достатъчно близо до нея, за да й се полюбува. И да я вдиша.

— Покрита ли беше с азбест? — попита бившият детектив.

— Не чак покрита. Имало е следи. — Бовоар веднага разбра откъде идваше притеснението. — Само по гърба. Онази учителка беше права. Ноу Ман е наръсил азбеста така, че Маси да го разпръсне, докато борави с картината. Но веществото не представлява опасност за друг човек. Вече не е във въздуха. Не може да се вдиша.

Сърцето на Гамаш се поукроти, но пък умът му запрепуска по-бясно.

— Онази картина — обърна се той към Клара — беше много добра, нали?

— Всъщност аз не я видях, но Мирна — да.

— Чудесна беше — потвърди тъмнокожата жена. — Много по-добра от останалите.

— Но нали беше дело на професор Маси? — учуди се Клара. — Не на Ноу Ман. Как е възможно да е била замърсена е азбест?

Гамаш се отпусна на пейката и се замисли. Всичко се навързваше много добре. Почти. Стига само да пренебрегнеше този въпрос.

Ако Маси бе нарисувал картината, как бе възможно Ноу Ман да я е наръсил с азбест?

Как Ноу Ман бе получил достъп до нея? А всъщност и до азбеста?

— Нещо ни е убягнало — рече Гамаш. — Грешим някъде.

Когато дойде време за вечеря, готвачите не посмяха да включат фурните и печките, затова всички ядоха сандвичи. И се държаха здраво, докато вълните ставаха все по-високи и широки. Дори опитните моряци изглеждаха напрегнати.

За да се разсеят от мислите за мятащия се кораб, четиримата приятели седяха в столовата и обсъждаха онова, което знаеха. Фактите.

Пътешествието на Питър из Европа. „Градината на космичното размишление“. Каменният заек.

Бовоар пъхна ръка в джоба си и напипа заешкото краче. Там си беше.

Посещението на Питър в Торонто и в колежа по изкуствата. Срещата му с професор Маси.

А след това бе поел към Шарлевоа. Към Бе Сен Пол. Изглеждаше, че е търсел музата. Десетата муза. Неопитомената богиня, която може и да лекува, и да убива. И нейния застъпник. Ноу Ман.

Четиримата премисляха всичко това отново и отново. И отново.