Артър & Джордж [bg]

— Така ли?

— Според свидетелските показания кожата на корема е била разпрана и се наложило да го застрелят заради тежкия кръвоизлив. Но червата не са висели от раната, както би станало при изкормване.

— Благодаря. И тъй, представете си, че отиваме да нараним пони. Трябва да се приближим до него, да го успокоим. Да го галим, може би да му говорим, да го потупаме по хълбока. Представете си как ще го държим, докато извършваме деянието. Ако искаме да разпорим корема, вероятно ще застанем до хълбока му, може би ще преметнем ръка през гърба, за да го удържаме на място, докато посягаме надолу с инструмента, който използваме.

— Не знам. Никога не съм присъствал на подобна чудовищна сцена.

— Но не оспорвате, че вероятно би станало точно така. Аз самият имам коне, те са нервни създания дори и при най-спокойни обстоятелства.

— Ние с вас не сме били там. А и не става дума за кон от конюшните ви, сър Артър. Било е миньорско пони. Нима миньорските понита не се славят с кроткия си нрав? Не са ли свикнали миньорите да ги докосват? Не се ли доверяват на всекиго?

— Прав сте, не сме били там. Но потърпете още малко. Представете си, че сме сторили всичко, както го описах.

— Много добре. Макар че може да е станало другояче. Например ако са участвали повече хора.

— Приемам възражението ви, доктор Бътър. А вие на свой ред приемете, че ако деянието е извършено горе-долу както го описах, би било невъзможно по дрехите на извършителя да останат само косми от едно и също място, а именно от корема, където в никакъв случай не докосваме животното, за да го успокоим. Нещо повече, същите косми са открити по различни части на дрехите — по ръкава и лявата предна част на сакото. Не би ли било редно да има поне няколко косъма от други части на понито?