Артър & Джордж [bg]
- Автор: Барнс Джулиан Патрик
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Артър & Джордж [bg]». Краткое содержание книги:
Артър отвърна на усмивката. Винаги бе смятал компанията на полицейските експерти не само за поучителна, но и за приятна.
— Доктор Бътър, питам се дали бихте приели да говорим съвсем откровено. Искам да кажа, че високо ценя вашето мнение, но бих желал да чуете някои мои въпроси и предположения. Каквото и да кажете, ще бъде напълно поверително и няма да повторя нито една ваша дума, без да ви дам възможността да я подкрепите, поправите или отхвърлите. Приемливо ли е това?
Доктор Бътър се съгласи и Артър започна от онези части на неговите показания, които бяха най-малко спорни или поне неопровержими за защитата. Бръсначите, ботушите и различните петна.
— Изненада ли ви, доктор Бътър, че по дрехите е имало толкова малко кръв, след като сте знаели в какво е обвинен Джордж Ейдълджи?
— Не. Или по-точно, задавате въпроса твърде неопределено. Ако Ейдълджи беше казал: да, аз осакатих понито, сторих го с този инструмент, носех тези дрехи и действах съвсем сам, тогава бих могъл да изкажа мнение. И при тези обстоятелства бих казал: Да, много съм изненадан, дори изумен.
— Но?
— Но както винаги дадох показания за онова, което открих: количеството кръв от бозайник върху дрехите и тъй нататък. Нищо повече. Щом не мога да кажа как и кога петната са попаднали там, не мога и да коментирам по-нататък.
— На свидетелската скамейка, разбира се. Но между нас…
— Между нас казано, когато човек разпорва корема на кон, има много кръв и той не би могъл да контролира къде точно ще се пролее, особено ако върши деянието в тъмна нощ.
— Значи сте съгласен с мен? Не може да го е сторил, нали?
— Не, сър Артър, не съм. Много далеч съм от позицията ви. Между вашата и моята има голяма разлика. Така например всеки, който съзнателно възнамерява да нарани кон, би се сетил да си сложи престилка като касапите. Очевидна предпазна мярка. Но няколко пръски кръв може незабелязано да попаднат на други места.
— В съда не е споменато за престилка.
— Не това имам предвид. Просто ви давам различно обяснение. Трето обяснение е, че може да са участвали и други. Ако е действала банда, както се предполагаше, то младежът може да не е извършил осакатяването собственоръчно, а да е стоял отстрани и няколко капки кръв да са изцапали дрехите му.
— За това също не е споменато.
— Но имаше силни съмнения за съществуването на банда, нали?
— Имало е умишлени намеци за банда. Но нито грам доказателство.
— А другият човек, който нападна коня си?
— Грийн. Но дори и Грийн не е твърдял, че има банда.
— Сър Артър, напълно схващам вашата теза. Вие търсите доказателства в нейна подкрепа. Просто ви казвам, че има и други възможности, независимо дали са били изнесени пред съда.
— Напълно сте прав. — Артър реши да не настоява повече. — Може ли да поговорим за космите? В показанията си казвате, че сте събрали от дрехите двайсет и девет косъма и че при огледа под микроскоп те се оказали — ако си спомням добре думите ви — «подобни по дължина, цвят и структура» на онези по парчето кожа, изрязано от мъртвото пони.
— Точно така.
— «Подобни». Не казвате «съвършено еднакви».
— Да.
— Защото не са били съвършено еднакви?
— Не, защото това вече би било извод, а не наблюдение. Но щом са подобни по дължина, цвят и структура, спокойно би могло да се каже, че са съвършено еднакви.
— Изобщо ли не се съмнявате?
— Сър Артър, на свидетелската скамейка винаги предпочитам по-скоро да премълча, отколкото да говоря неща, в които не съм абсолютно уверен. Между нас казано, и при предложените от вас условия, ви уверявам, че космите по дрехите бяха от същото животно, чиято кожа изследвах под микроскоп.
— И точно от същата част ли?
— Не ви разбирам.
— От същото животно, но и от същата част на тялото, тоест от корема?
— Да.
— А космите по различни части от тялото на кон или пони би трябвало да се различават по дължина, може би също по дебелина и структура. Космите от опашката или гривата например трябва да са различни, нали?
— И тук сте прав.
— И все пак всичките двайсет и девет косъма, които изследвахте, бяха съвсем еднакви и идваха от едно и също място?
— Вярно.
— Може ли да си представим заедно нещо, доктор Бътър? Пак при пълна дискретност, между тези четири стени. Нека си представим — колкото и да е противно, — че отиваме да изкормим пони.
— Ако разрешите да ви поправя, понито не беше изкормено.