Артър & Джордж [bg]

Артър предпочиташе войнствената откровеност на бившия артилерийски офицер пред сладкодумните увъртания на политика. Може би имаше шанс да привлече Ансън на своя страна, но военната метафора, използвана в писмото, накара Артър да се запита дали вместо да отговаря на противниците си с изстрел за изстрел — негов експерт срещу всеки техен, — не е по-добре да открие преграден артилерийски огън и да разбие позициите им на пух и прах. Да, защо не? Ако те имат един експерт графолог, той ще извади няколко; не само доктор Линдзи Джонсън, но може би още мистър Гобърт и мистър Дъглас Блакбърн. А за да не се усъмни някой в мистър Кенет Скот от Манчестър Скуеър, щеше да прати Джордж при още няколко очни специалисти. Йелвъртън бе избрал тактиката да изтощава противника, която даваше добри резултати, докато не се стигна до патова ситуация; сега Артър щеше да мобилизира мощна армия и да атакува по всички фронтове.

Срещна се с доктор Бътър в «Гранд Хотел» на Чаринг Крос. Този път влезе откъм Нортъмбърланд Авеню точно навреме; не си позволи да наблюдава незабелязано полицейския експерт хирург. Така или иначе, от показанията му можеше да се досети за неговия характер — търпелив, сдържан и без каквато и да било склонност към волности и догадки в съжденията си. Пред съда не бе казал нищо повече от онова, което можеше да подкрепи с наблюдения; това подпомогна защитата по отношение на кървавите петна, но силно я затрудни, що се отнася до космите. Не мнението на онзи шарлатан Гърин, а именно преценката на Бътър бе пратила Джордж в «Луис» и «Портланд».

Сега двамата седяха в същия кабинет, където само преди две седмици си бе създал първите впечатления за Джордж Ейдълджи.

— Искрено благодаря, че ми отделихте от времето си, доктор Бътър.

Хирургът се усмихна. Беше красив беловлас мъж, с десетина години по-възрастен от Артър.

— На драго сърце. Радвам се, че имам възможността да благодаря на човека, който написа… — и тук Артър сякаш долови мъничка пауза, освен ако всъщност не беше само в ума му… — «Белият отряд».