Артър & Джордж [bg]

— Значи не вярваш във възкресението на тялото?

— В смисъл, че лягаме в земята и гнием, а в някакъв бъдещ момент отново ще се възстановим? Не. Тялото е само куха черупка, вместилище, което захвърляме. Вярно, след смъртта някои души за известно време бродят из мрака, но това е само защото не са подготвени за прехода към отвъдното. Истинският спиритист, който разбира процеса, ще премине лесно и без страх. И ще може много по-бързо да се свърже със света, който е оставил зад себе си.

— Виждал ли си това?

— О, да. И се надявам да става все по-често, когато започна да разбирам повече.

Джийн усеща как я побиват тръпки.

— Надявам се да не станеш медиум, скъпи Артър.

Тя си представя как любимият й съпруг се превръща в застарял мошеник, който изпада в транс и говори с преправен глас. А новата лейди Дойл става известна като съпруга на мошеник.

— О, не, не притежавам подобна сила. Медиумите са много, много редки. Често са обикновени, смирени хора. Като Исус Христос например.

Джийн предпочита да премълчи.

— Ами моралът, Артър?

— Моралът не се променя. Истинският морал, искам да кажа — онзи, който идва от личната съвест и Божията любов.

— Нямам предвид теб, Артър. Разбираш ме. Ако хората — обикновените хора — не разполагат с църквата, която да им казва как да постъпват, тогава ще слязат до нивото на първобитната мизерия и себичност.

— Не виждам подобна алтернатива. Спиритистите, истинските спиритисти, са мъже и жени с високи морални достойнства. Мога да ти посоча неколцина. И техният морал е още по-висок, защото са по-близо до разбирането на духовната истина. Ако обикновените хора, за които намекваш, видят непосредствено доказателство за духовния свят, ако можем да осъзнаем колко близо е той до нас през цялото време, то първобитната мизерия и себичността ще престанат да ни привличат. Покажем ли истината, моралът сам ще се погрижи за себе си.

— Артър, прекалено избързваш.

Джийн усеща първите пристъпи на главоболие; дори се бои, че може да е мигрена.

— Разбира се. Целият живот е пред нас. И след това цялата вечност заедно.

Джийн се усмихва. Пита се какво ли ще прави Туй през цялата вечност, докато тя и Артър са заедно. Но разбира се, този проблем би възникнал при всяко положение, независимо дали истината е на страната на църквата или на онези долнопробни медиуми, които толкова са впечатлили нейния бъдещ съпруг.

Колкото до Артър, той е безкрайно далече от главоболието. Животът отново се раздвижва — първо случаят «Ейдълджи», а сега и този внезапен интерес на Джийн към истински важните неща. Скоро пак ще бъде в чудесна форма. На прага той прегръща търпеливата си приятелка и за пръв път след смъртта на Туй усеща, че реагира като бъдещ младоженец.