Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Туула Паркусярви
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)». Краткое содержание книги:
След богослужението император Константин се изправи и с треперещ от вълнение глас заговори на народа:
— Агаряните имат своите топове и неизброимата си войска, а ние — Бог и нашия Спасител. Нека не губим надежда!
Той прегърна всеки един от своите приятели и ги помоли за прошка, ако с нещо някога ги беше обидил. Той прегърна и най-близкостоящите обикновени хорица и им поиска прошка. Неговият пример подтикна дори латинците да се прегръщат един друг и да си искат прошка. Венецианският байло прегърна Джустиниани и със сълзи на очи го помоли да му прости лошите помисли. Венецианци и генуезци се прегръщаха и обещаваха да се сражават храбро, без да се боят от смъртта, и да се състезават в преследването на воинска слава. Вярвам, че днес всеки от тях беше искрен.
Навън беше вече тъмно, когато излязохме от черквата, но във всички къщи горяха свещи и главните улици бяха осветени от факли и фенери през целия път от „Света София“ до Влахерна и до Карисиосовата порта. Камбаните на черкви и манастири биеха, все едно че празнувахме някакво голямо и радостно тържество.
Ала над градските светлини звездите ярко грееха на черното небе. В мислите си звездите бяха с нас и нашите астрални тела се приготвяха да напуснат земната си обвивка и да се завърнат в своя дом. Затуй се чувствах толкова ефирен. Затуй очите на Ана Нотарас блестяха с неземна светлина.
Достигайки до черквата на Апостолите, ние се отделихме от императорския кортеж. Константин още веднъж прегърна Джустиниани и помоли за прошка. Повечето от гърците се разотидоха по домовете си, за да приберат официалните си дрехи и да надянат бойни доспехи, преди да се завърнат на стените.
През това време срещнах германеца Йохан Грант, слязох от коня си, за да го прегърна и да му благодаря за неговото приятелство. Лицето му беше покрито с барут, той се движеше с болка и мигаше със смъдящи очи. Дори в тази последна нощ германецът бе изцяло отдаден на своята незадоволима жажда за познание. Грант посочи двама възрастни, оплешивели и беззъби минувачи, водени от младеж в дреха на императорски техник с червен почетен знак, какъвто не бях виждал преди.
— Знаеш ли кои са те? — попита той. След като поклатих отрицателно глава, Грант обясни: — Те са от най-секретната подземна одая на арсенала, където се произвежда гръцкият огън. Виждаш ли колко е жълто лицето на момчето и колко му е рядка косата? Възрастните мъже са загубили всичките си зъби и кожата им се бели. С удоволствие бих се запознал с тях, но те са зорко охранявани, а всеки, който се опита да ги заговори, бива посичан на място.
— Техните запаси от суровини са изчерпани — продължи той. — Последните съдини с тази течност са занесени на стените и по корабите. Аз знам някои от съставките, но не всички, нито пък тяхното съотношение. Най-забележителната черта на тази смес е начинът, по който тя се самозапалва веднага, след като бъде излята. Това не е от въздействието на въздуха, а от някакво приспособление в самите съдове. Вероятно има някакво изобретение в дулото на пръскачката, което запалва тази лееща се течност. Голяма част от сместа е нафта, защото плува по повърхността на водата и с вода не може да бъде загасена. Само сол и оцет потушават пламъка. Венецианските моряци разправят, че в критичен момент с урина могат да бъдат загасени отделни горящи капки. Тези възрастни люде са последните, които знаят тайната на неговото производство, която е била запазена повече от хиляда години. На никого не е било позволено да я запише и в миналото отрязвали езиците на всички, които работели в подземията. Ако утре турците превземат града, последното задължение на стражата е да убие тия двама мъже, за да отнесат тайната си в гроба. Затуй им е било позволено да посетят черквата днес — за първи път Господ знае от колко години насам.
Грант сви рамене.
— Много тайни ще изчезнат с този град, много безценно познание ще бъде загубено напразно. Йоханес Ангелос. Няма нищо по-отвратително от войната! Аз ти казвам това, след като съм унищожил деветнадесет турски подземни тунела и съм използвал умението и таланта: си, за да помогна на императорските техници да избият повече турци от когато и да е преди.