Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

Отново е нощ. Седя в собствената си къща, която се пази от байрак, набоден на копие. Запушил съм ушите си с восък, за да не чувам ужасените викове на изнасилваните жени и деца, крясъците на грабителите, що се бият помежду си за плячка, незаглъхващия крясък на смъртта в моя град, изпълващ всеки миг на нощта.

Опитвам да се съсредоточа. Пиша, макар че ръката ми трепери. Целия се треса, но не от страх за себе си. Собственият ми живот не струва повече от пясъчно зрънце. Заради страданията и мъките наоколо ми, извиращи от хиляди души в тази нощ на неописуема ярост.

Видях как млада девойка, чието тяло беше белязано от кървави ръце, се хвърли в един геран. Видях как грабител изтръгва пеленаче от скута на майка му и го набива на копието на своя другар, за да не му пречи да обезчести жената. Видях най-лошото, което човек може да стори на човека. И това ми стига.

Малко след полунощ онези, що бяха посветили живота си на защитата на външната стена, заеха своите места. След това портичките в голямата крепостна стена бяха заключени и ключовете бяха връчени на командирите на отделните сектори. Някои се молеха, но повечето легнаха да почиват, а мнозина даже заспаха.

Междувременно леките турски кораби започнаха да се придвижват и наближиха стената откъм пристанището. Основната флота от пристанището на колоните изплува от Босфора и се разгърна по продължение на пристанищната стена — от Мраморната кула до Неорион и до плаващия бараж. По този начин султанът заплаши всяка точка от отбраната така, че от никъде да не може да бъде отделена подкрепа. На всички е заповядано да ударят истински, без фалшиви атаки както досега. Затуй дори корабите им бяха оборудвани с обсадни стълби и мостове, а мачтите гъмжаха от стрелци.

На първия, който успееше да стъпи и да се задържи на стената, султанът беше обещал конска опашка и длъжност управител на провинция. На всеки, който отстъпеше или се предадеше — смърт. За тази цел първите щурмови отряди бяха обградени в гръб от чауши.

Три часа преди изгрев писнаха зурни, удариха тъпани и страховит рев се разнесе от устите на атакуващите, които викаха, за да се окуражават един друг. Пролуката в стената, която защитавахме край Свети Романовата порта, беше хиляда стъпки широка. Първи султанът изпрати своите помощни отряди, събрани от цяла Азия за свещена война в името на исляма, овчари и номади, които имаха като оръжие само копие или меч и тесен дървен щит.

Докато те наближаваха стената, турските тънкоцеви топове и аркебузи откриха огън и облак от стрели се посипа отгоре ни. Стотици обсадни стълби едновременно се издигнаха срещу дигата от пръст, на която стояхме, и първите хиляда, виейки от ужас и призовавайки Аллаха, се втурнаха да се катерят по тях. Но стълбите бяха отблъснати, гръцки огън се изсипа върху тях и масата от борещи се тела в основите бе обсипана със стрели и поливана със съскаща смола и разтопено олово от котлета с дълги дръжки. Толкова оглушителен беше шумът, че скоро не чувахме нищо. Агаряните щурмуваха по цялото продължение на сухопътната стена и топовете в пристанището и по корабите им също откриха огън.