Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
— Какво той? — попита Монтвейл.
— Проявява прекомерен интерес към мен — призна Кастило.
— И аз бих проявил, ако съм агент на ФБР и сложат някакъв младок, армейски майор, да се разпорежда с всички — сопна се Монтвейл.
Кастило погледна Кохън и Хол и по погледите им разбра, че са разбрали за какво става въпрос.
— И второ — продължи Чарли, — източник, на когото разчитам, бивш висш офицер от ФБР, който познава специален агент Юнг, ми каза, че не вярва Юнг да се занимава с онова, с което се твърди, че се занимава, а именно пране на пари.
— Опитът отдавна ми е показал, че ФБР не се доверява на аутсайдери — намеси се отново Монтвейл. — И кой точно ги каза…
Вратата се отвори.
Джоуел Исаксън надникна в конферентната стая.
— Моля да ме извините.
— Президентът моли господин Кастило да го придружи.
— Искам да знам с какво се занимава Юнг — заяви бързо Чарли.
Държавният секретар кимна. Секретарят на Вътрешна сигурност вдигна палци.
Кастило се изправи и бързо тръгна към вратата.
— Чарли — подвикна Хол. — Източникът да не би да е приятелят от Виена?
— Да, господине.
— В миналото беше надежден, нали? — попита Хол.
— О, да, господине — потвърди Чарли и излезе.
Исаксън затвори вратата.
— Той не ми отговори на въпроса — заяви Монтвейл.
— Президентът го повика, Чарлс — обясни Хол.
— Не съм свикнал разни дребни офицерчета да не отговарят на въпросите ми, когато ги питам нещо, и, честно казано, отношението му никак не ми харесва — продължи да се перчи Монтвейл.
— Чарлс — обади се държавният секретар. — Може ли да ти кажа нещо?
— Разбира се.
— Доколкото на мен ми стана ясно от тази среща, поне така даде да се разбере президентът, поне той се доверява на Чарли, нещо, което ти може и да не одобряваш…
— Разбрах ти намека — прекъсна я саркастично Монтвейл.
— Доколкото аз разбрах от тази среща, Чарлс — обади се и секретар Хол, — президентът даде ясно да се разбере, че Чарли Кастило дължи обяснения единствено и само на него. Да не би да не съм разбрал?
Монтвейл погледна държавния секретар за помощ. След като стана ясно, че тя няма да каже и дума, той стана.
— Трябва да се освежа преди церемонията. Един господ знае колко време ще стоим на жегата и влагата…
(ДВЕ)
Президентският апартамент на борда на „Еър Форс Едно“
Билокси, Мисисипи
21:05, 25 юли 2005
— Чарли — започна специален агент Исаксън, когато сложи ръка на бравата на президентския апартамент. — Том Макгайър донесе една чанта за теб.
— В която има, отчаяно се надявам, летни дрехи.
— Точно така. Има и един 45-и калибър. Трябваше да кача сака на борда, затова се наложи да прегледам какво е сложено вътре.
— Къде е?
— Вътре. — Исаксън посочи вратата до президентския апартамент. — Това е медицинският център. Ако президентът те освободи навреме, сигурно ще успееш да свалиш тези вълнени дрехи. В хангара ще бъде като в пещ.
— Когато се качиш на небето, Джоуел Исаксън, ще бъдеш възнаграден.
Исаксън се усмихна, след това отвори вратата към президентския апартамент.
Очевидно това бе личният кабинет на президента. В него имаше бюро и кожен стол с висока облегалка, два фотьойла пред бюрото и канапе зад него.
— Господин президент — провикна се Джоуел Исаксън. — Майор Кастило е тук.
— Влизай, Чарли — обади се президентът. — В банята съм. Влизай и все направо.
Чарли влезе направо и завари президента на САЩ да се подпира с една ръка на скрин, докато си обува панталоните. В малкото помещение бяха сложени две единични легла. Върху едното бе метнат костюмът, който президентът току-що бе свалил, а на другото лежеше сакото, което щеше да сложи.
— Ще ти бъде топло с тези дрехи — заяви президентът, докато натъпкваше ризата в панталоните.
— Том Макгайър ми е донесъл летен костюм, господине.
— Щом приключим, веднага се преоблечи. Бързо. Господ и охраната на президента не чакат никого, включително и президента.
— Така е, господине.
— Няма да се бавим. Първо, един бърз въпрос. Какво представлява госпожа Мастърсън?
— Висока и елегантна. Много интелигентна.
— Ще плаче ли, има ли опасност от истерии?
— Съмнявам се, господин президент.
— Слава богу. Така. В конферентната зала не ти казах, че за да те запазя далече от злите погледи и езици в Белия дом, искам да стоиш колкото е възможно по-далече от там.
— Слушам, господине.
— Освен това казах поверително на Мат Хол, че той ще бъде свръзката между нас. С други думи, ще образуваме нещо като триъгълник. Ако по някаква причина го няма, на телефонистите е казано да прехвърлят разговорите ти директно при мен, а за теб има пропуск по всяко време в Белия дом. Само представи документ за самоличност и ще те пуснат.