Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
— Май се опитват да те поразтегнат яко, Чарли?
— На мен ли ми го казваш? — отвърна Чарли. — Иска ми се да те запозная с госпожа Мастърсън, Вик. Ще можеш ли да я успокоиш, че вече е в безопасност?
— И на мен ми се иска да се запозная с нея — отвърна Д’Алесандро. — Сега ли?
Кастило кимна.
Д’Алесандро заговори в микрофона на ревера, който Кастило не бе забелязал досега.
— Трима влизат през страничната врата — обяви той.
(ЧЕТИРИ)
Подполковник Макелрой, адютант на главнокомандващия, бе застанал до стълбите на „Глоубмастъра“.
— Господине — започна той, когато видя, че Кастило и останалите приближават — семейство Мастърсън са сами на борда.
— Казвам се Кастило. Бихте ли се качили, за да предадете на госпожа Мастърсън, че искам да поговоря с нея?
— Господине, госпожа Мастърсън помоли никой да не безпокои семейството.
— Изпълнете нареждането, подполковник — повиши глас полковник Торине.
— Слушам, господине — отвърна подполковник Макелрой и тръгна нагоре по стълбите.
Кастило погледна към товарната част на „Глоубмастъра“. Ефрейтор Лестър Брадли, облечен в парадна униформа, бе застанал мирно и разговаряше с капитан от морската пехота.
Кастило приближи.
— Много си издокаран, ефрейтор — отбеляза той.
— Благодаря, господине.
— Капитане, каква е ролята на ефрейтор Брадли по време на церемонията?
— Мога ли да попитам кой сте вие, господине?
— Казвам се Кастило.
— С други думи, капитане — добави полковник Торине, — той е най-важният човек тук.
Капитанът ги огледа любопитно, след това отговори на Торине:
— Господине, незабавно след церемонията, когато останките на сержанта бъдат пренесени в хангара, ефрейторът ще посрещне ковчега…
— Капитане — прекъсна го Кастило. — В Буенос Айрес съобщих на началника на ефрейтор Брадли, че той ще придружи тялото на сержант Маркъм до дома му. Сигурен съм, че това е било съобщено на приятелите на сержант Маркъм. Ще ви помоля да го уредите. Направете му място на церемонията.
— Господине, страхувам се, че това няма да бъде възможно…
— Действайте, капитане — нареди строго полковник Торине.
Капитанът се замисли за момент, след това се подчини.
— Слушам, господине.
— Благодаря ви — отвърна Кастило. — Ще се видим по-късно, Брадли.
— Слушам, господине.
Кастило забеляза, че госпожа Мастърсън слиза по стълбите, и забърза към нея.
— Радвам се да ви видя, господин Кастило. Баща ми е тук и колкото по-малко знае за заплахите, толкова по-добре. Той е с болно сърце.
— Разбирам — кимна Кастило. — Госпожо Мастърсън, това е господин Д’Алесандро. Чували ли сте за „Делта Форс“?
— Имаше един ужасен филм — намръщи се тя. — Да не би да искате да кажете, че е истина?
— Да, госпожо. Истинската „Делта Форс“ е съставена от най-добрите в Специалните части. Не са каквито ги представят във филмите, но са истински професионалисти. Господин Д’Алесандро е работил с „Делта“ дълги години и е довел двайсет и четири човека, които ще осигурят безопасността ви.
— Това много ме успокоява — въздъхна тя. — Много ми е приятно да се запознаем, господин Д’Алесандро.
— Моите съболезнования за съпруга ви, госпожо — наведе глава той. — Не биваше да се случва.
— Благодаря ви.
Кастило видя много висок, много слаб мъж в елегантен двуреден костюм да слиза по стълбите.
„Господи, колко прилича на Мастърсън! Единствената разлика са бялата коса и тънките мустаци!“
Мъжът се приближи до тях и се усмихна.
— Татко — започна Бетси Мастърсън. — Това са господин Кастило и господин Д’Алесандро. Господа, запознайте се със свекър ми, Уинслоу Мастърсън.
— Приятно ми е — Мастърсън протегна ръка. — Бихте ли ми казали кой от вас е господин Кастило?
— Аз, господине.
— Щях да ви потърся, господине, защото се сетих, макар и ненавреме, че сигурно ще искате да поговорите със снаха ми.
„Акцентът не е като на жител по Мисисипи, на фермер, на черен фермер от Мисисипи. Какъв е този акцент, по дяволите?“
— С какво мога да ви помогна, господине? — попита Кастило.
— Първо бих искал да ви благодаря за всичко, което сте направили за снаха ми…
— Господине, това е напълно ненужно…
— Позволете ми да продължа, господине.
— Извинете, господине.
— Освен това искам да ви попитам като представител на правителството — разговарях с подполковник Макелрой, който нямаше никаква представа за какво говоря — защо, в подобно положение, след като се предполага, че разполагате с всички ресурси на правителството, не сте успели да се свържете с Жан-Пол Лоримър?