Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
Бетси Мастърсън и Кастило се спогледаха.
— Господине… — започна Кастило.
— Бащата на госпожа Мастърсън, посланик Лоримър, е силно притеснен, господин Кастило. И има основание. Той не е добре със здравето и не би трябвало да бъде подлаган на стрес.
— Татко… — започна Бетси Мастърсън.
— Моля те, остави господин Кастило да отговори на въпроса ми.
— Господине, не успяваме да открием господин Лоримър. Госпожа Мастърсън е запозната с проблемите…
— Нима? — попита Мастърсън и погледна снаха си.
— Не исках да ти обяснявам, докато баща ми слушаше.
Мастърсън кимна.
— Бих искал да ви обясня, господине — продължи Кастило, — но сега не е нито времето, нито мястото.
— Той е прав, татко — обади се отново Бетси Мастърсън.
— В такъв случай искам да разбера какво става час по-скоро — заяви Мастърсън. — Родителите ти ще бъдат в плантацията и няма да можем да ги изключим от разговора без… — Той замълча, замисли се, след това кимна, очевидно досетил се за нещо.
— Господин Кастило, имах намерение да ви поканя да останете при нас в плантацията.
— Не бих искал да се натрапвам, господине — опита се да протестира Чарли.
Мастърсън замахна с ръка.
— Има ли някаква причина да бързате? — попита Мастърсън. — Снаха ми и децата, и, разбира се, семейство Лоримър ще бъдат ли в безопасност, ако не сте там?
— Да, господине, сигурен съм, че ще бъдат. Освен щатската полиция, към която сте се обърнали за помощ, господин Д’Алесандро и хората му…
— Мислиш за „Бел Визаж“ ли? — намеси се Бетси Мастърсън.
— А ти какво мислиш за „Бел Визаж“! — попита Мастърсън.
— Там е добре, татко — отвърна тя. — Никой няма да ви безпокои там.
— Значи всичко е уредено. Значи, когато кортежът се отправи към плантацията, отиваме в „Бел Визаж“. Ще поговорим на спокойствие, след това ще отидем в плантацията. Можете да пътувате с мен. Какво ще кажете?
— Господине, нямам представа какво е „Бел Визаж“.
— Адът на комарджиите на крайбрежието. Там никой няма да ни притеснява.
— Както прецените, господине. Има един проблем. Трябва да се свържа с братовчед си.
— Братовчед ли? Сега пък за какво става въпрос?
— Извинете — прекъсна ги Торине. — Чувам, че оркестърът започна.
— Чарли, аз ще поема нещата, докато пристигнеш в… плантацията — обади се Вик Д’Алесандро, когато забеляза, че подполковник Макелрой се приближава към тях. — Полковник, ти с мен ли ще дойдеш, или ще останеш с Чарли?
— Чарли? — обърна се към него Торине.
— Ще се видим в плантацията — реши Чарли.
— Ти остани тук, миличка — разпореди се Уинслоу Мастърсън. — Ще отида да взема вашите и децата. — Той тръгна нагоре по стълбите, след това спря и се обърна. — Ако ви видят с мен, господин Кастило, може някой да прояви интерес, който е нежелан и за двете страни. Ще стигнете ли до „Бел Визаж“ сам?
— Да, господине.
— В такъв случай ще ви чакам там — отвърна Уинслоу Мастърсън и отново пое нагоре по стълбите.
Кастило погледна Вик Д’Алесандро.
— Имаш ли автомобил, Вик?
— Нито един свободен, Чарли.
— Можеш ли да се свържеш с някого от Тайните служби по радиостанцията?
Д’Алесандро кимна.
— Кажи, че ще ми трябва един „Юкон“ веднага, но не мога да кажа за колко време.
— Ще те послушат ли?
— Ти ще им кажеш, пък да видим какво ще стане.
Д’Алесандро наклони глава на една страна.
— Чуваш ли ме, Огилви? — попита той.
Госпожа Мастърсън го наблюдаваше с огромно любопитство.
— Той има микрофон — обясни Кастило.
— Господин Кастило иска „Юкон“ при „Глоубмастъра“ незабавно — заяви Д’Алесандро. Последва мълчание. — Каза ми само, че иска „Юкон“ веднага.
Д’Алесандро се изпъна и съобщи:
— Идва, Чарли.
— Кажи им сега да открият Фернандо Лопес — това е братовчед ми, предполагам, че е във ВИП залата, те знаят къде да го намерят — и да го доведат тук.
Д’Алесандро наведе глава и повтори заповедта, след това потвърди.
— Ще го направят.
Бетси Мастърсън срещна погледа на Кастило.
— Свекър ми много прилича на Джак, нали?
— Да, госпожо, и аз мислех за същото.
— Игра на гени — отвърна тя.
(ПЕТ)
Имение „Шангри-Ла“
Провинция Такуарембо
Република Уругвай
23:55, 25 юли 2005
Жан-Пол Бертран гледаше по Си Ен Ен церемонията във военновъздушната база Кислър.
„Голямо шоу спретнаха — мислеше си той с недоволство и възхищение. След това си каза: Това е точно шоу. Някой е застрелял Джак, а те се държат така, сякаш става въпрос за държавния секретар, а той бе най-обикновен заместник-посланик в забутано посолство.