Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
Дявол ги знаеше как си обменяха съобщения, във всеки случай не бе рядко явление някой Пътник да замлъкне насред дума, да постои със затворени очи, след което да изтърси нещо за събития, отминали преди не повече от две-три ури на стотици прелети разстояние.
Новините бяха разнообразни. Радослав жадно ловеше разказите, усещайки с лакти и рамене лактите и раменете на другарите си от отряда и дружината.
„Армия Океан допреди четири ури и половина е потопила единайсет рогати дузини вражески плавателни съда, две дълги дузини от тях — рибокораби…“
Деветнайсет хиляди и осем кораба, от които двеста осемдесет и осем подводници — пресметна вече почти автоматично кашепските числителни Дичо. Интересно боравеха тук с големите числа — степенувайки дузината…
„Морските съюзници владеят всички важни проливи във Външния пояс на Архипелага, с което осуетяват прехвърлянето на атълански тамги по вода. Преди един сол океанците блокирали четирийсет вражески тамги, струпани на малък остров-казарма, който е на изток от Т’кем. Когато долетели въздухоплавателните ята и покрили парчето суша с пламък, атъланите и техните мъртваци се опитали да се скрият в пещерите. Ала морските жители пуснали своята стихия в гротовете и сами нахлули в тях. Вражалците били на брой 40 960. Никой от тях не оцелял! Но… за жалост, Дълбинният народ още не е пробил защитата на Сърцето на Борея, което се намира в средата на Гръбнака на Земемория. Водоживущите събратя много жертви дават…“
Една атъланска та̀мга включва 1024-ма войника заедно с офицерите и „другите“ — смяташе Радослав. — Хм… тия какво, да не използват двоична бройна система? Или шестнайсетична?… Какво ще рече това?
„Ала Сърцето на Борея, Цитаделата, е било посетено миналата нощ от наши съгледвачи! Вярно, не успели да стигнат до Царските острови, но ги приближили на половин прелет! Сторили са го Тварите на Нощта. Диверсионна полуарава от Тъмната армия е разкъсала по пътя си повече от четвърт тамга мъртваци, петдесетима атълански квирини и повредила три дълги дузини «инакви». Нощните съратници проклели останките им в името на Деветте кръга на Мрака…“
Пак „инакви“! Трябва да попитам какво представляват…
„Ала през урите на отминалото безслънцие Тварите на Нощта са понесли сериозен удар другаде, далеч на юг, където цяло ято мрачни бойци, на брой колкото три дружини, попаднали в засада на остров от веригата на Гръбнака. Атъланите отровили нощните съюзници с чесънов газ. Обречените на бавна агония Твари предпочели да се понесат в самосмъртна атака към пристанище, което легион от Армия Ден се мъчел да превземе от седем сола. Мрачните бойци нападнали врага малко преди изгрева на Райко. Когато след ури и половина аравите на Дневната армия се решили да проверят защо е толкова тихо зад крепостните стени на пристанището, заварили ужасно опустошение, мъчно за представяне и тежко за описване…“
Твари на Нощта… Онези, които нямат слънца по знамената си и от които фамо-граморите се стряскат. Май Пътникът ще продължи с лоши вести…
„Единайсети въздушен легион на Северната армия преди четвърт ури е връхлетял в мъглата над Акуловия провлак на балони, пълни с блатен горлив въздух… Врагът е нападнал… Ламийска крепост се включва в сражението!“
„По заповед на монквирина хвъркатите гемии ще приемат помощник-кормчии от Армията на Мрака, без значение дали това се харесва на капитаните им. Ездачите на вятъра трябва да забравят по време на Похода всякакви вражди и неприязън към същества, които в тази война са ни съюзници и умират заедно с нас в битки с атъланите… Старейшините на небоходците не отхвърлят искането на квирина, но са недоволни, че ще трябва да търпят на борда си Нощни твари…“
„Легионите на Армия Ден бавно, но твърдо напредват от запад на изток и юг. Настъплението им обаче е трудно заради сриване на подкрепата от страна на Дълбинния народ. Врагът е употребил подводна тръба, чийто звук е уплашил и разпилял акули и кракени. Колобру на Дневната армия приготвят заклинание, което да предпази бойните риби и животни от подводния звук, да укрепи тяхната неустрашимост.“
Според Разказвача, Северната армия още не бе претърпяла нито едно сериозно затруднение. И въпреки това…