Дъщеря на Империята

— Мисля, че сгреших, скъпи. — И сведе срамежливо очи. — Може би беше искрен… Остани за вечеря и ще говорим пак — добави подканящо.

Брули очевидно бе облекчен. Предстоеше му тежък разговор и щеше да е по-лесно, ако Мара гледа на него със симпатия. Освен това, ако изтръгнеше обещание за годеж, щеше да смекчи гнева на баща си. Акома имаше сериозни богатства и можеше да плати няколко дълга без проблеми. Брули беше уверен, че всичко ще се нареди, и изчака Мара да заповяда на Джикан да настани свитата му. След като синът на лорд Кехотара се оттегли, Мара отиде в кабинета, където я чакаше Аракаси, облечен отново като търговец на зеленчуци.

Тя се увери, че са сами, и заговори.

— Кога възнамеряваш да тръгнеш?

Подарената от Брули птичка запя звънко.

— Тази вечер, господарке.

Мара покри клетката с кърпа и песента премина в тихо сънено чуруликане.

— Не можеш ли да изчакаш още ден-два?

Той поклати глава.

— Най-късно до утре призори. Ако не се появя в уговорената кръчма в Сулан-Ку до обед и на още няколко места през следващата седмица, заместникът ми ще се задейства. Ще е странно, ако се окажеш с двама главни шпиони. — Той се усмихна. — А и аз ще загубя човек, който е много трудно да се замести. Но ако проблемът е много сериозен, ще му измисля други задачи и ще остана.

Мара въздъхна.

— Не. По-добре да приключваме с момчето на Кехотара. Искам да покажеш агента на Минванаби на Кейоке. Кажи му, че тази вечер ще спя в покоите на Накоя. — Птичката млъкна съвсем. — Какво ще кажеш Папе и Люджан да пазят покоите ми тази вечер?

— Мислиш, че младият Брули може да се промъкне в леглото ти посред нощ?

— По-скоро убиец от свитата му. — Мара сви рамене. — Притиснала съм Брули, както искам, но още малко неудобство ще ни е от полза. Ако някой се промъква по коридорите тази нощ, искам да има лесен достъп до покоите ми.

— Изумяваш ме, както винаги, господарке. — Аракаси се поклони с ирония и възхищение. — Ще предам инструкциите ти на Кейоке.

Шпионинът се стопи в сенките — изниза се без звук и остана незабелязан дори от прислужницата, която дойде да съобщи на Мара, че банята й е готова, ако иска да се освежи преди вечеря.

Но оставаше още един въпрос. Мара изпрати куриерчето да викне Накоя и нареди на старицата да дадат на Брули задържаните съобщения от баща му.

— Постарай се да му кажеш, че са пристигнали току-що — добави тя в здрача.

Очите на Накоя проблеснаха злобно.

— Може ли да ги предам лично, господарке? Искам да видя лицето му, когато ги прочете.

Мара се засмя.

— Ама, че си ужасна! Дай му съобщенията с цялата ми благословия. И гледай да не лъжеш прекалено. Писмата са били забавени в града, което като цяло е вярно. — Тя спря и прикри страха си с шега. — Мислиш ли, че това ще ми спести умилкването му по време на вечерята?