Дъщеря на Империята

Очите на Мара излъчваха нежност.

— Брули, мисля, че мога да помогна на приятел. Но още е рано, а и готвачите наистина са се постарали. Защо не забравим неприятностите и не се насладим на угощението? Утре на закуска ще обсъдим затрудненията ти.

Брули се надяваше на друг отговор, но събра остатъците от гордостта си и изтърпя вечерята. Разговаряше без ентусиазъм, а чувството му за хумор бе изчезнало, но Мара се преструваше, че не забелязва. Повика поет да рецитира по време на десерта и напитките. Накрая алкохолът помогна и нещастният син на Кехотара си легна. Този път нямаше никакви романтични намерения и явно възнамеряваше да изкара нощта в сън.

Над пасищата се спусна мъгла, като копринен шал на лунната светлина. Чуваха се нощните птици, както й подвикванията на стражите, но в покоите на господарката звучеше нещо друго. Папевайо сръчка Люджан в ребрата и изсумтя:

— Господарката не хърка.

Люджан се прозина намръщено, с обидено достойнство.

— Не хъркам.

— Значи се преструваш много убедително. — Първият ударен водач се подпря на копието си, черен силует на огряната от луната стена. Прикри веселието си, защото бе започнал да харесва бившия сив воин. Оценяваше, че Люджан е по-способен офицер, отколкото можеше да се очаква, а и освен това характерът му беше точно противоположен на неговия.

Внезапно чу шумолене в коридора и настръхна. Люджан също го чу и замръзна. Двамата офицери на Акома се разбраха с бързи жестове. Отвън приближаваше някой, който не искаше да бъде чут. Вече беше на шест крачки от вратата. Папевайо беше сложил в коридора пред покоите на Мара нови рогозки, така че всеки, който се приближеше, щеше да предизвика шумолене.

Люджан извади меча си и застана до вратата. Папевайо подпря копието си на колоната и измъкна меч и кама. Лунната светлина блесна по доспехите му, докато лягаше под завивките на Мара.

Минутите се проточиха. След това вратата се отвори безшумно. Нападателят не се поколеба и скочи с извадена кама към спящата „лейди Акома“.

Папевайо се превъртя надясно; приклекна в бойна поза и вдигна меча и камата си, за да парира. Остриетата се сблъскаха, а Люджан мина зад убиеца, за да му затвори пътя.

Бледата лунна светлина го издаде, защото сянката му пробяга по пода. Камата на нападателя се заби във възглавницата и в стаята се разхвърча перушина. Мъжът — носеше униформа на носач, но беше професионалист — се извъртя и светкавично хвърли камата си по Папевайо. Ударният водач отскочи встрани. Нападателят профуча покрай него, хвърли се през хартиената стена и падна на пътеката отвън.

— В градината е! — изкрещя Люджан и хукна след него.

Коридорите се изпълниха със стражи на Акома. Появи се разтревоженият Кейоке и започна да раздава заповеди. Войните започнаха да претърсват храстите.

Папевайо се изправи и понечи да се включи в издирването, но Кейоке го спря.