Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
Мара се усмихна изкусително. Малките звънчета на китката й запяха, когато отърка ръката на младежа с наглед случайно докосване.
— Не знам какво ми става, Брули, но ми е ужасно горещо. Искаш ли да се изкъпем?
Младежът веднага скочи, подаде й ръка и Мара му позволи да я вдигне от възглавниците, без да оправя робата си. Деколтето й се отвори още и Брули зърна малките, но добре оформени гърди и стегнатия й корем. Мара се усмихна, оправи пояса си с бавни провокативни движения и по челото на Брули лъснаха капчици пот.
— Явно ти е много горещо — каза тя закачливо.
Той я изгледа с искрено обожание.
— Защото изгарям от страст към теб, милейди.
Този път Мара окуражи дързостта му.
— Изчакай малко. — Усмихна му се подканящо и тръгна да намери Накоя.
Старицата стоеше зад вратата, а в скута й имаше бродерия, чиито бодове бяха невероятно разкривени. Мара й каза какво да направи, доволна, че няма нужда да обяснява подробно на Първата съветничка.
— Мисля, че младото петле е готово. Нека приготвят банята. Като освободя прислужниците, ни оставете за петнайсет минути. След това изпрати куриерчето със спешното съобщение и Миса да е готова. — Спря и се поколеба. — Нали каза, че той й харесва?
Накоя поклати глава.
— Ех, дъще, не се притеснявай. Миса харесва всички мъже.
Мара кимна и понечи да се върне при ухажора си. Накоя хвана китката й, заглушавайки малките звънчета със сбръчканата си ръка.
— Господарке, внимавай. Стражата ще те защити, но играеш опасна игра. Трябва внимателно да прецениш доколко да предизвикаш Брули. Може да се разгорещи твърде много, а ако Папе го убие при опит за изнасилване, това ще навреди сериозно на Акома.
Мара прецени скромния си опит с мъжете и избра благоразумието.
— Добре. Прати куриерчето след десет минути.
— Тръгвай. — Накоя потупа господарката си по ръката и се усмихна. Хвала на боговете, нямаше нужда да лъже. Миса беше най-красивата прислужница на Мара и апетитът й за красиви мъже беше обект на безсрамни клюки сред цялата прислуга. Тя щеше да свърши работата си с истинско удоволствие.
Слугините изсипаха последните ведра във ваната, поклониха се, излязоха и затвориха паравана. Мара пусна ръката на Брули. Звънчетата на китката й запяха сладко, докато махаше с грациозни движения пояса си и позволяваше на робата да се свлече от раменете й. Белегът от раната беше скрит с накит, а коприната се плъзна по бялата й кожа, надолу към кръста и извитите й бедра. Мара вдигна единия си крак, после другия и се измъкна окончателно от дрехата. Изкачи стъпалата към дървената вана, без да забравя да си прибере корема и да вдигне брадичката си. С крайчеца на окото си видя как Брули трескаво смъква скъпите си дрехи. Играта й с робата го бе накарала почти да загуби самообладание. Махна и препаската си и Мара видя какъв ефект има голотата й върху него. Костваше й сериозно усилие на волята да не се разсмее. Мъжете изглеждаха доста глупаво, когато бяха възбудени.
Брули се протегна. Беше убеден, че тялото му заслужава възхита, и потопи стройните си крака във ваната, сякаш просто иска да се намокри. Мара не се подвеждаше. През последната седмица Брули копнееше за този миг с искрено нетърпение. Той разтвори ръце, подканяйки я да се присъедини. Тя се усмихна и взе една стъкленица и ароматизиран сапун. Безценните метални звънчета на ръката й издрънчаха, докато наливаше благоуханни масла във водата. Около атлетичното тяло на Брули затрептя дъга. Той затвори очи доволно, когато звънчетата се преместиха зад него и нежните ръце на Мара започнаха да сапунисват гърба му.
— Много е хубаво… — измърка Брули.
Ръцете й спряха. Звънчетата издрънчаха за последно и настана тишина, а водата започна да се вълнува леко. Брули отвори очи и видя зад себе си Мара, която започна да сапунисва чувствено нежното си тяло. Той облиза устни, без да долавя пресметливия поглед в красивите й очи. Мара видя разлигавената му усмивка и реши, че играе доста убедително ролята си на изкусителка.
Дишането му стана тежко, също като на Бунтокапи. Мара не беше изненадана, когато Брули взе друг сапун и посегна да помогне. Тя се изви грациозно и се потопи до врата. Пяната и сапунените мехурчета я обгърнаха и лейди Акома го спря с усмивка.