Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
Шумът от свитата на Кехотара заглъхна. Появи се намръщената Накоя.
— Колко невъзпитан младеж — започна тя, но видя изражението на Мара и смени тона. — Това е нов урок, дете: мъжете се обиждат лесно по отношение на любовта. Тези рани зарастват твърде бавно. Спечели този рунд от играта, но си създаде смъртен враг. Най-опасни са тези, при които любовта преминава в омраза.
Мара посочи главата на мъртвия носач.
— Някой трябваше да плати за кроежите на Минванаби. Ние спечелихме, без значение дали Брули ще си намери нова страст. Той пропиля достатъчно от богатството на Кехотара, за да ги постави в уязвима позиция. Ще се наложи Джингу да им дава финансова помощ, а всичко, което притеснява този джагуна, е от полза.
— Дъще на сърцето ми, съдбата рядко действа толкова просто. — Накоя се приближи и Мара чак сега видя свитъка в сбръчканите й ръце. Панделките и печатът бяха оранжево-черни, цветове, които не вярваше, че ще види в къщата си. — Току-що пристигна — каза Първата съветничка и подаде свитъка на господарката си.
Мара счупи печата и махна панделката. Пръстите й неудържимо трепереха. Свитъкът се разви с пращене в притихналата стая. Мара зачете със застинало изражение, сякаш лицето й беше от восък.
Накоя сдържаше дъха си, а Кейоке стоеше като статуя.
— Както можеше да се очаква — каза Мара, изглеждаше съвсем крехка на слънчевата светлина. — Лорд Минванаби настоява за моето присъствие по време на официалното честване на рождения ден на Военачалника.
Сбръчканото лице на Накоя пребледня.
— Трява да откажеш. — От неизброими поколения никой Акома не бе стъпвал в земите на Минванаби без сериозна армия. Ако Мара влезеше в къщата на Джингу за социално събитие със съюзниците му, със сигурност щеше да умре. — Предците ти ще простят срама — завърши неловко Накоя.
— Не! — Лейди Акома говореше твърдо, макар че бе пребледняла. — Рискувам да обидя сериозно Алмечо, ако откажа, а след предателството на партията на Синьото колело гневът му ще се разпали лесно. Гласът й заглъхна може би от съжаление, че трябва да се изправи срещу Джингу, преди да е готова, а може би от страх за собствената й безопасност. Лицето й бе неразгадаема маска. — Акома не се поддават на заплахи. Ще отида в леговището на врага. Който иска да ме убие.
Накоя възкликна отчаяно, след което й обърна гръб и се разплака. Мара се опита да я успокои, но напразно.
— Бъди смела, майко на сърцето ми. Дори Туракаму да вземе духа ми, лорд Минванаби не може да триумфира, ако не убие и Аяки. Мислиш ли, че ще се изправи пред обединената мощ на Акома и Анасати, за да отнеме живота на сина ми?
Накоя само поклати глава. Но в сърцето си знаеше, че Джингу ще го направи, за да унищожи окончателно древните си врагове. В Играта на Съвета се случваха и по-лоши неща, при това без да има кръвна вражда.
14.
Прием
Куриерът тръгна.
Мара стисна с ръце ръба на писалището и отчаяно пожела да не го беше пращала. Съобщението, което носеше на Гилдията на носачите, можеше лесно да донесе смъртта й и окончателното унищожение на Акома. Но алтернативата бе да живее без чест, да посрами предците си и да оскверни древния кодекс на фамилията. Така че бе приела поканата на Минванаби.
Накоя се появи намръщена, сигурен знак, че е видяла тръгването на куриера. Въпреки годините умът й бе все така пъргав и тя знаеше, че дървеният цилиндър не съдържа търговски инструкции от Джикан.
— Трябва да се подготвиш сериозно, лейди. — Държането й беше като на безупречен Пръв съветник, но тонът й не можеше да скрие нито дългогодишната им близост, нито страха й. Страх за господарката и за всички в именията на Акома, които се бяха заклели пред натамито. Посещението в имението на Минванаби щеше да е като да дразниш чудовището, докато пристъпяш в устата му. Само най-могъщите оцеляваха, а позициите на Акома в Съвета не бяха възстановени след смъртта на лорд Сезу и наследника му.
Но Мара не даде на съветничката си възможност да сподели притесненията си. Вече не беше неопитното момиче от храма на Лашима и нямаше да се поддаде на заплахите на Минванаби. Паниката й щеше да даде победата на Джингу, а импулсивният му характер даваше възможност за някакво неочаквано предимство.
— Погрижи се за пътуването, Накоя, и нареди прислужниците да приготвят гардероба ми. Папевайо да избере войници за почетната ми стража. Доверени и изпитани мъже, които Кейоке може да отдели от охраната на имението. — Тръгна към една полица със свитъци и спря, за да преброи дните. — Аракаси върна ли се?