Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
— Измъкна ви се значи? Опиши го.
Първият ударен водач изпсува, после каза сърдито:
— Не се е измъкнал, някъде в градината е, но трябва да питаш Люджан за описание. Лунната светлина беше откъм него и видях само сянка. — Млъкна и добави: — Среден на ръст, левичар. Дъхът му миришеше на маринован джомач.
Люджан довърши описанието:
— Носи туника и въжен колан, като носач, но сандалите му не са от твърда кожа на нийдра, а меки.
— Претърсете стаята на носачите на Кехотара — заповяда Кейоке на двама воини. — Вижте кой липсва. Това е нашият човек.
След няколко минути се появиха други двама воини, които влачеха трупа на убиеца. Беше се пробол сам в сърцето.
Кейоке се изплю върху трупа.
— Жалко, че умря с чест от острие. Явно е получил позволение от господаря си, преди да приеме мисията. — Нареди да преустановят претърсването и добави: — Поне псето на Минванаби е предположило, че може да се провали.
Трябваше да уведомят незабавно Мара. Кейоке махна към трупа и заповяда:
— Отървете се от мършата, но оставете нещо за идентификация. Знаете какво. — Кимна на Ударните водачи. — Добра работа. Вървете да почивате.
Докато командирът на Акома се отдалечаваше, двамата се спогледаха. Кейоке рядко раздаваше похвали. Люджан се усмихна, а Папевайо кимна. Разбраха се мълчаливо и тръгнаха към казармата да пийнат по едно преди заслужената почивка.
На закуска Брули от Кехотара изглеждаше измъчен. Красивото му лице беше подпухнало, а очите зачервени, сякаш бе сънувал кошмари. Вероятно се притесняваше от историята с подаръците, а не че в свитата му има убиец. След загубата на самоконтрол на вечеря Мара се съмняваше, че младежът може да се преструва, че не е замесен в опита за убийство.
Тя се усмихна с леко съжаление.
— Приятелю, не изглеждаш добре. Не ти ли беше удобно нощес?
Брули докара нещо като усмивка.
— Не, милейди. Покоите, които ми предостави, бяха чудесни, но… — Въздъхна и усмивката му помръкна. — Просто съм под голям стрес. По отношение на въпроса, който споменах снощи… може ли да помоля за прошка и разбиране…
Учтивостта на Мара изчезна.
— Не мисля, че ще е благоразумно, Брули.
Брули впери поглед в очите на домакинята си, без да обръща внимание на изстиващата закуска.
— Милейди, не разбираш какви затруднения ми причиняваш, като отказваш на молбата ми.
Мара не отговори, а направи знак на някого зад лявото му рамо. Кейоке пристъпи напред и вдигна окървавената глава на убиеца. След това я остави безцеремонно на подноса пред младия ухажор.
— Познаваш този мъж, Брули. — Това не беше въпрос.
Младежът беше смаян, но не от гледката пред себе си, а от нечувания досега тон на лейди Акома.
— Това е един от моите носачи. Какво е станало?
Сянката на офицера падна върху него и слънчевото помещение изведнъж стана студено. Думите на Мара бяха твърди като метал.
— Убиец, Брули, не носач.
Младежът примигна неразбиращо. След това се сгърби и един кичур коса падна върху очите му. Признанието дойде неохотно.
— Господарят на баща ми — каза той глухо. Имаше предвид Джингу Минванаби.
Мара му позволи да си отдъхне за миг и махна на командира да седне до нея. Брули събра достатъчно присъствие на духа, за да я погледне, и тя кимна.
— Да, този мъж несъмнено е агент на Минванаби. А ти на баща си.
Брули не възрази, защото знаеше, че е напразно. От отчаян погледът му стана твърд.
— Искам да умра като воин, Мара.
Лейди Акома сложи свитите си юмруци на масата.
— Воинска смърт ли, Брули? — Засмя се с горчив гняв. — Баща ми и брат ми бяха воини. Кеойке е воин. След изпитанията, през които преминах, аз съм повече воин от теб.
Младежът усети нещо, което не бе срещал у жените, и скочи тромаво на крака. Чашите на масата се разклатиха. Кървавата, глава на носача сякаш го гледаше. Брули извади от туниката си кама.
— Няма да ме обесите като престъпник!
Кейоке посегна към меча си, за да защити господарката си, но Брули насочи камата към гърдите си и командирът разбра, че синът на Кехотара не възнамерява да нападне.
Мара се изправи и извика заповедно:
— Прибери камата, Брули. — Видя колебанието му и добави: — Никой няма да те беси. Ти си глупак, не убиец. Ще се върнеш при баща си, за да му обясниш как съюзът с Джингу поставя дома му под заплаха.
Засраменият ухажор отпусна камата, замисли се и бавно стигна до очевидното заключение. Бяха го използвали безжалостно, чак до най-съкровените му чувства. Поклони се сериозно, без следа от предишното обожание.