Душегубеца

— Едва ли — каза Сен Клер, а после добави нещо на арамейски. — Всъщност убеден съм, че душата му се е отправила към Рая и че няма да срещне никакви препятствия по пътя си. Независимо от грешния му живот, най-накрая той се пожертва за любовта, а от това по-висша добродетел няма.

Девойката целуна свещеника по устните.

— Ти знаеше, че ще стане така, нали?

Йезуитът не отговори. Вместо това обърна трупа на Фрогмор и се вгледа в застиналото му в предсмъртна агония лице — очите на магьосника бяха широко отворени, погледът в тях беше ужасен, а зейналата му уста беше цялата покрита с кръв. Сен Клер коленичи до тялото и промълви още нещо на арамейски.

— Господарите на мрака вече са отнесли душата му, така че оттук нататък го чакат единствено вечните мъки на Ада — рече йезуитът, а после притисна показалец до устните си.

Ребека замълча и се ослуша. Суматохата отвън беше стихнала, а откъм коридора се дочуваха стъпки. В следващия момент вратата се отвори и на прага застана Дмитрий заедно с двама от офицерите си. Командирът на опричниците беше целият оплискан с кръв, косата му стърчеше на всички страни, а по бронята му се забелязваха множество вдлъбнатини. Той погледна към Купър, а после и към Фрогмор, след което падна на колене, сведе глава и сключи ръце като за молитва.

— Успяхме да изтикаме турците от стената. В момента се прегрупират, но мисля, че ще ги удържим — Дмитрий стана и срита мъртвия магьосник. — Чудя се какво ли ще стане, ако разберат…

Един от офицерите попита нещо.

— Приел е образа на някой от руските пленници — отвърна Сен Клер, без да дочака да му преведат въпроса, — а след като веднъж се е промъкнал в замъка, вече не му е било трудно да се престори на един от вас.

— Какво имаш предвид? — присви очи командирът на опричниците. — Как така е приел образа на някой от руските пленници?

— Фрогмор беше последовател на Сатаната! — отвърна рязко Сен Клер. — Но слава Богу, сега вече е при господаря си.

Дмитрий изкрещя някаква заповед. Офицерите му веднага се заеха с трупа на магьосника и скоро Фрогмор остана чисто гол. Ребека се вгледа в обагрените с кръв рани по гърдите му, чудейки се откъде е намерила сили да ги причини.

— Той ли уби магьосника? — попита командирът на опричниците, имайки предвид Купър.

Сен Клер поклати глава и посочи към Ребека. Дмитрий се наведе към албиноса и го целуна по двете бузи, а после и по челото. Девойката погледна към йезуита — раната на главата му беше спряла да кърви, но лицето му беше станало призрачнобледо. После любимият й се олюля и тя му помогна да стигне до леглото.

— Почини си — прошепна му Ребека.

Сен Клер отново поклати глава.

— Всичко свърши — отвърна той сякаш на себе си. — Време е да си вървя.

В следващия момент девойката почувства ръката на Дмитрий върху рамото си и се обърна. Опричникът й се усмихна, а после хвана лицето й в шепите си и я целуна по устата.