Душегубеца

След тези думи магьосникът се хвърли към Купър, замахвайки с меча си към незащитените му гърди. Купър обаче беше готов за атаката и отби удара. После двамата мъже заобикаляха в кръг. Ребека знаеше, че докато албиносът е жив, тя ще бъде в безопасност. Фрогмор не би обърнал гръб на такъв опасен противник. И така, девойката попи кръвта по главата на Сен Клер с крайчето на роклята си и установи, че раната му изобщо не е толкова дълбока, колкото изглеждаше.

— Майкъл! — прошепна тя. — Събуди се, за Бога!

Сен Клер се размърда и простена. Опитвайки се да не обръща внимание на звъна на стомана, на забързаното дишане на двамата противници и на потропването на токовете им по каменния под, Ребека пропълзя през стаята и сграбчи чашата на Купър. После се върна с нея при йезуита и се помъчи да налее виното между устните му, но безуспешно. Девойката отчаяно се огледа наоколо. Фрогмор и Купър бяха вкопчени в яростна схватка. Лицето на албиноса беше покрито с капчици пот, а гърдите му учестено се вдигаха и спускаха, но въпреки това той се държеше. Фрогмор от своя страна беше изгубил някаква част от арогантността си и изглеждаше малко по-бдителен — англичанинът срещу него очевидно владееше меча до съвършенство. После Ребека си спомни предупреждението на Сен Клер — че Купър не може да убие магьосника сам — но не посмя да се намеси, за да не разсее албиноса.

Двамата мъже продължиха да налитат един към друг. Понякога преплитаха оръжията си, а друг път се отдалечаваха, търсейки някаква слабост или пролука в защитата на противника. Накрая магьосникът успя да отблъсне Купър с камата си, насочи меча си към гърдите му и запристъпва наперено наоколо, давайки си сметка, че е овладял положението. Албиносът обаче отвърна на удара. В следващия момент Фрогмор замахна отново, но в последния момент отдръпна оръжието си. Албиносът залитна напред и острието му отиде твърде ниско. Тогава магьосникът се хвърли отгоре му като ястреб върху плячката си и заби меча си дълбоко в сърцето му. Купър изпусна оръжията си и се опита да запуши кървавата рана, зейнала върху гърдите му. После залитна към Ребека и рухна на колене. По лицето му беше изписана невероятна болка. Девойката пропълзя до него и внимателно го положи на пода. След това му поднесе чашата, но виното просто се смеси с кръвта, процеждаща се от ъгълчето на устата му. Фрогмор стоеше в другия край на стаята, подпрян върху дръжката на меча си.