Душегубеца

Ребека прекоси стаята и седна на леглото си. После се накани да си легне, но в този момент някой потропа по вратата и в стаята влезе един от офицерите на Дмитрий. Лицето на мъжа беше скрито зад металните брънки на шлема му, а в ръцете му имаше някакъв винен мях. Той хвърли меха на Купър и се забърза към Ребека. Сен Клер се замята в съня си. Първоначално девойката си помисли, че войникът носи нещо и за нея, но после видя обърнатия кръст под разкопчаната на гърдите му риза и се вцепени. Мъжът посегна към дръжката на камата си.

— Фрогмор! — изпищя тя и се претърколи върху леглото, но магьосникът вече се хвърляше в нападение.

Щом чу виковете й, Купър веднага извади меча си и тръгна към тях, но Ребека знаеше, че вече е твърде късно за неговата намеса. Фрогмор я хвана за гушата и я вдигна от пода. Силата му беше невероятна. Девойката се опита да избие камата от ръцете му, но знаеше, че съпротивата е безполезна. В този момент Сен Клер се хвърли върху магьосника и тя беше изблъскана встрани. Двамата мъже се вкопчиха един в друг и се затъркаляха по пода. Не след дълго Фрогмор успя да се изправи на крака. Йезуитът го нападна отново. Душегубеца обаче отстъпи встрани и подложи крак на противника си. Сен Клер се опита да запази равновесие, но не успя и падна, удряйки главата си в стената.

Ребека тутакси се завтече към любимия си. На темето на йезуита се беше отворила огромна рана и по лицето му се стичаше кръв. Девойката притисна пръсти към шията му и облекчено си отдъхна — сърцето на Сен Клер все още биеше силно. После се обърна, очаквайки нова атака от Фрогмор, но Купър беше препречил пътя на магьосника и беше насочил оръжията си към него. Фрогмор разкопча плаща си и го остави да падне на пода.

— О, мастър Купър — рече магьосникът, изваждайки меча си и вдигайки камата си от пода. — До смърт ли ще се бием? Меч срещу меч, кама срещу кама? Знай, че ще те убия — Фрогмор се ухили. — Ще те набуча на меча си като прасе и ще те слушам как квичиш. После ще те подпра на стената и ще те оставя да гледаш как двамата с кръчмарската слугиня се забавляваме.

Купър просто продължи да стои между Ребека и магьосника. Фрогмор вдигна оръжията си, сякаш се канеше да нападне, но после въздъхна и отпусна ръце.

— Приятелите ми на стените на замъка ще се погрижат за Дмитрий и останалите руснаци, така че нямаш никакъв шанс. Но преди да те убия, Купър, отговори ми на един въпрос…

Албиносът продължи да се взира мълчаливо във Фрогмор.

— Виждам, че си падаш по слугинчето — продължи магьосникът. — Затова ли си тук, грознико? Заради едни гърди и един женски задник?

— Ще те убия — изръмжа Купър. — Първо защото си боклук. Второ, заради Ребека — докато ти си жив, тя никога няма да бъде в безопасност — той пристъпи към Фрогмор. — И накрая, заради баща ми — Ралф Купър. Спомняш ли си го, дяволско изчадие такова? Един кожар от Глостър? Някога ти изтръгна сърцето му и така разби моето на парчета!

— Ама че работа! — пое си дъх Фрогмор. — В какво се е превърнал светът, а? — той надзърна покрай албиноса. — Готова ли си за мен, Ребека? Влажна ли си вече?