Душегубеца
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борислава Велкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Душегубеца». Краткое содержание книги:
— Успя ли да вземеш някакви пленници? — попита Фрогмор.
— Да, мнозина.
— Тогава ги вържи и ми ги доведи в полето.
След тези думи магьосникът се изправи на крака и презрително бутна чашата си.
— Утре по това време обсадата ще е приключила — заяви той.
Турците атакуваха Каренска рано на следващата сутрин, промъквайки се през една дупка в стената, но след кратък ръкопашен бой руснаците успяха да ги отблъснат. Врагът едва се беше оттеглил, когато се чуха някакви викове. Ребека, която по това време се намираше на върха на стражевата кула, надзърна през парапета и видя, че грамадната обсадна кула на нападателите им бавно се приближава към крепостта. Съоръжението беше високо пет етажа и беше пълно с еничари. Дмитрий изкрещя някаква заповед и хората му веднага слязоха в избите, домъквайки оттам множество бъчви. После оръдията бяха заредени с гюлета. Топчиите си свършиха работата и скоро от дървената кула захвърчаха трески.
Междувременно стрелците се погрижиха за еничарските офицери на върха на обсадната кула. Накрая един от опричниците беше спуснат по стената заедно с гърне гръцки огън. Войникът се приземи върху съчките и камъните, с които турците бяха запълнили крепостния ров, и се затича към грамадното дървено съоръжение. Турците се опитаха да го застрелят, но онзи явно беше роден с късмет и успя да стигне до обсадната кула. После бързо изсипа маслото в основата й и тръгна да се връща, но тогава един турски куршум го застигна. Опричникът обаче вече си беше свършил работата. И така, руските стрелци заредиха лъковете си с огнени стрели и се прицелиха в разлятото масло. Някои пропуснаха, но други уцелиха, и скоро обсадната кула на турците пламна като факла, улавяйки еничарите в огнения си капан. Много от тях скочиха, рискувайки да се пребият, а тези, които паднаха от страната на замъка, моментално бяха застреляни от гарнизона.
След тази безуспешна атака турците се оттеглиха, но в ранния следобед подновиха канонадата си, насочвайки цялата си артилерийска мощ към малката пролука в стената. По-късно, някъде по залез-слънце, беше предприета поголовна атака и цялата турска войска се втурна към крепостта. Някои от войниците преминаха през дупката в стената, а други тръгнаха да се катерят по стените с помощта на високи стълби.
— Прибирай се в стаята си! — извика Дмитрий на Ребека.
Девойката държеше в ръцете си някакъв тежко ранен войник и слушаше предсмъртните му вопли.
— Нека поне го изчакам да умре! — примоли се тя.
Дмитрий каза нещо на младежа, изчака го да кимне, а после извади камата си и с едно ловко движение преряза гърлото му. Горещата кръв на войничето опръска коленете на Ребека и се просмука в роклята й.
— Така е по-добре — заяви Дмитрий. — Нямаше как да го преместим, а турците всеки момент може да проникнат в крепостта — той обърса уста с опакото на ръката си. — Купър! Сен Клер! — изкрещя той към съюзниците на Ребека, които тъкмо помагаха на бранителите на Каренска да заредят едно оръдие. — Връщайте се в стаята си! Турците не бива да ви хванат! Ако превземат стените, всички ще се скрием в централната кула!
Двамата мъже неохотно се съгласиха и вземайки девойката със себе си, слязоха по стълбите на стражевата кула, прекосиха двора, пълен с мъртви и ранени войници, и влязоха в централната кула на замъка. Щом се озоваха в стаята си, Ребека се погрижи за драскотините, които бяха получили по време на битката, и разпредели престоялата храна и вино между тримата. От време на време Купър излизаше навън, за да види как върви отбраната на крепостта, и се връщаше все по-умърлушен и по-умърлушен.
— Турците стигнаха до стените — простена той накрая, сядайки на леглото си и скривайки лицето си в ръце. — Ако продължава така, замъкът ще падне. Какво ще правим, Сен Клер?