В стъклената къща
- Автор: Ричи Нино
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «В стъклената къща». Краткое содержание книги:
— Хората, като се връщали по родните си краища, разправяли, че тук няма нищо, освен пустеещи хълмове с много храсталак по тях. Не отивай там, повтаряли те, че ще пукнеш от глад! Ала аз трябваше да го направя, да ти кажа истината. Единствената причина, която ме спря, бе, че тук е много близо до границата, та си казах, че някоя нощ може да се прехвърля през нея, както го правят толкова много други хора. Но сега има друга перспектива за нас, защото американците идват чак дотук, за да видят нашите овце.
После почти веднага се случи така, че ударихме на камък: още от самото начало очаквахме просто да прослушваме записа на всяко интервю и после да изтриваме касетите за повторно записване върху тях. Само че се оказа, че петчасовите записи от първата ми поредица от интервюта почти изчерпиха наличните ми касети. Потърсих Коломба, която играеше ролята на нашата връзка с комитета.
— При това работно темпо до края на лятото ще разполагаме само с няколко десетки интервюта. Най-добре ще е да се погрижим за съхранението на касетите със записите.
— Нямаме пари за това.
— А какво ще кажеш за клуба?
Аз обаче още от самото начало бях подразбрал, че клубът не подкрепя този проект.
— Прекалено е деликатно с хората от клуба — рече ми тя, — защото всичко е въпрос на политика. Тази година ще се избира нов съвет, а пък Дино Манчини, който най-активно участва в избора, не одобрява досега направените предложения за нови членове. Дори се говори вече, че съм похабила прекалено много време за тази книга, която въобще не била работа на клуба. Не казвам, че баща ти говори така, ама другите не престават да ме одумват.
Само че аз не знаех дали баща ми и тази година ще бъде избран за член на съвета.
— Обади се на професора — посъветва ме Коломба. — Може би ще успееш да го убедиш да се състави само някаква по-скромна статия, вместо да се пише цяла книга.
Професорът остана безкрайно изненадан от това, че ние не бяхме предвидили място за съхранение на касетите.
— Осъзнаваш ли историческото значение на тези записи? Ще бъде светотатство да ги изтрием. Това въобще не подлежи на обсъждане.
— Може би тогава ти ще обясниш това на онези от клуба.
— Добре де, поне им кажи, че без тези записи няма да мога да довърша книгата. Това е истина, защото става дума за първоизточници, без които книгата ще изглежда лишена от смисъл.
Отново се срещнах с Коломба.
— Е, щом е така, налага се да отидем до клуба — въздъхна тя. — Опитай се да съчиниш някакъв отчет, който да предоставим на съвета, но гледай да обясниш в него защо се нуждаем от тези пари и колко са нараснали разходите ни.
Подготвих отчета, като внимавах да наблегна на активното участие на професора, както и на това, че се стремим да интервюираме абсолютно всички от тукашните италианци, че не сме някакви мошеници. Но въпреки тези предпазни мерки си позволих директно да помоля баща си за подкрепата му, с което обаче се оказах въвлечен в стари съперничества за влияние и отколешни свади по какви ли не поводи, сякаш ни бе съдено той и аз вечно да сме в конфликт. Но когато му изложих въпроса без никакви други свидетели, той се показа странно кротък.
— Няма да ти преча, ако си мислиш, че така трябва да постъпя. Но не зная какво ще решат останалите, свързани с този проект.
Не бях подготвен за подобна проява на доверие към мен. За няколко минути изглеждаше, като че ли между нас се е породила безмълвна солидарност.
— Както и да е, но Дино едва ли ще се подаде на убежденията ми — припомних му аз. — Макар да не виждам какво толкова против има той.
— О, трябва да знаеш, че всичките тези стари вражди и дрязги са пълни глупости. Хората от Кастилучи винаги са се държали по един начин, а тези от Вале дел Соле — съвсем другояче.
Съветът към клуба се събра на заседание. Одобриха отпускането на парите. Аз си казах, че дължа много на силните връзки на баща ми в съвета.
— Значи си получи парите — каза ми после той.
— Да. Благодаря.