В стъклената къща
- Автор: Ричи Нино
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «В стъклената къща». Краткое содержание книги:
— Сигурен съм, че умееш да говориш на най-мъчните италиански диалекти, но дано успееш да се справиш и с най-трудния от всички, сицилианския, защото може да ти се наложи да се разправяш понякога и със сицилианци. Затова все пак те питам: мислиш ли, че ще се справиш? Искам да кажа: само колкото да можеш да се разбираш с тях, защото зная, че си роден на юг, а може и в училище да си учил този диалект.
— Мисля, че ще успея да се справя.
Но когато интервюто приключи, той заговори още по-разпалено, инстинктивно отдавайки уважението си само на мен като към единствен мъж сред новите кандидати:
— Вие, младите, сте ходили на училище, затова ние само ще ви дадем идеята, насоката де, ама вие, младите, ще трябва да решите кой ще е най-добрият начин за осъществяването й. Ние смятаме, че може би тъкмо онези, които първи дойдоха тук, ще бъдат най-полезни за клуба и за всичко останало. Какъвто и начин да измислите за справяне със задачата, все ще е за добро. Всички тези къщи по брега на езерото, например, по времето, когато моят старец е пристигнал тук, доста преди войната, са били стопроцентова собственост на англичаните, а ето че сега всички принадлежат на италианци.
— Това, което имаме предвид — обади се единият от младежите, нагърбил се с ролята на преводач на останалите, неспособни да схванат какво им говори толкова забързано Дино Манчини, — е някаква книга, която да бъде издадена в чест на Столетието. Историческа книга, започваща с разказите за преживяванията на първите италиански заселници по тези места, със стари фотографии и с други подобни архивни материали.
— Само че не бива да очаквате ние да я напишем — благоразумно се намесих аз. — Написването й може да отнеме години.
— Ще се справим — закани се Дино. — Това ми изглежда като задача, достойна за професора. Той ще напише книгата, а за вас, младежи, ще останат само предварителните проучвания.
Не бях споменал пред баща ми, че се нагърбвам с тази работа, но той по някакъв начин бе узнал, че са ме наели и накрая не можахме да избегнем разговора по темата. И двамата бяхме навъсени, принудени да потискаме любопитството си — неговото към моя нов ангажимент, а моето — към неговата евентуална реакция.
— Не бива да се забъркваш в тази работа с писането на книга за миналото ни — тежко заговори той. — Всичко това е само политическа игра, ама ти не си дорасъл да проумееш какво са замислили Дино Манчини и неговата банда.
Само че аз никакъв заговор не виждах, пък и нашата група ми се струваше прекалено лекомислена за нещо подобно.
— Не зная. На мен поне ми изглежда, че всичко е наред.
— Да, с всички тези хлапаци, дето са ги насъбрали, за тях винаги всичко е прекрасно, понеже вечно се опитват да изглеждат като голямата работа в представите на всичките останали италианци тук. Не бих казал, че Коломба е като другите, ама те не знаят какво се крие зад цялата тази шумотевица, а изпълняват сляпо само туй, което Дино Манчини им нареди.
— Както и да е, вече е твърде късно, понеже потвърдих, че ще участвам в проекта.
— Хм, да-а… Е, поне ще видиш как стават тези работи. Още от началото казах, че те са длъжни да привлекат всички тукашни италианци, ама Дино Манчини най-нахално налага собствените си идеи, та да може да вдигне шум до Бога, че неговата фамилия била сред първите, пристигнали някога тук.
Така накрая се оказа, че неговата съпротива срещу идеята на проекта бе изцяло на лична основа и той просто се придържа сляпо към своя специален морален кодекс.
Нашата група най-после се събра, заедно с членовете на комитета и нашия вечно отсъстващ досега консултант, професор Мариани, току-що завърнал се от посещението си в Италия и все още под влиянието си на впечатленията си от там. Очаквах да видя типичен педант с мършава фигура и изпито лице, снизходително благоволяващ да сподели „съвършенството си“ с околните, ала вместо това Мариани изглеждаше по-скоро преливащ от щедра струяща жизненост, достигаща до хаотичност дори, целият подвластен само на емоциите и поразяващ с простодушната всеотдайност.