В стъклената къща
- Автор: Ричи Нино
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «В стъклената къща». Краткое содержание книги:
На вратата излезе да ме посрещне малко момче, къдрокосо и красиво като герой от приказките, но със сериозно изражение на личицето си. То се вглеждаше изпитателно в мен, докато се чудеше дали заслужавам одобрението му.
— Кой е, Кармен? — провикна се някой отвътре. Гласът ми се стори като на възрастен, леко потреперващ, докато се мъчеше да нагоди името на детето според трудните звуци на английския. — Кой е?
— Един човек.
Преценката, излязла от устата на толкова малкото дете, прозвуча изненадващо сериозно и изчерпателно.
Не след дълго на вратата се показа и старецът.
— Хайде, влез, влез, ти сигурно си онзи за книгата, нали? С когото разговарях по телефона? О, да, сега си спомних, та ти си синът на Марио, да, онзи, дето го пъдех на времето от нашите лозя в Долината на свинете.
Вътре въздухът бе застинал в приятна хладина. Преминахме през просторна фамилна всекидневна, обзаведена с изненадващо добър вкус и подканваща да заседнеш в нея, но старецът ме поведе направо към кухнята, в която се влизаше през вратата в дъното. Момченцето ме последва, все още ме гледаше подозрително, като явно се опитваше да ме намести сред своя ред на нещата, който в един миг бе нарушен от ненадейната ми поява.
— Вашият внук ли е?
— Моят правнук! Довеждат ми го понякога, за да ми прави компания. Добре се погаждаме — с моите пет думи от английския и неговите пет от италианския никога не можем да се скараме.
Покани ме да седна.
— И така, какво да ти предложа? Бира? Чаша вино?
— Не, нищо, моля. Благодаря.
— Е, тогава аз ще си сипя една чаша.
Отиде до хладилника и с треперещите си пръсти измъкна отвътре една бутилка с вино, после пак с доста треперене успя да напълни чашата си.
— Младите и старите — заговори той, — винаги трябва да се поддържат, макар единият още да не е излязъл от яслата, а другият да се е запътил към ковчега. Синът ми вече ми е платил гроба, там горе край магистралата, за да имам оттам поглед към езерото. Точно до гроба на жена ми е. Тя се спомина преди пет години. Може би помниш погребението й. Баща ти беше дошъл да я изпрати.
Облечен бе с дрехи, каквито би подбрал и дядо ми за ежедневното си отбиване до кръчмата на Ди Лучи. Панталони от рипсено кадифе, пристегнати в кръста от колана му. И бяла риза, чиито ръкави бяха прибрани чрез сребърни щипки за ръкави. Цялото му тяло бе превито и сковано от възрастта, но беше запазило в себе си нещо от старото си достойнство. Сред блестящите модерни уреди от неръждаема стомана в кухнята старецът се явяваше като някакъв анахронизъм и изглеждаше донякъде чудато, понеже с нищо тук не си съответстваше. Малкият Кармен, който междувременно се бе оттеглил в коридора към предната врата, се разположи направо върху мраморния под, сред изобилие от играчки. Той отново се почувства като у дома си и изглеждаше доволен, но никога нямаше да може да разбере този престарял мъж, който може би ще се появява в мислите му като бавно вехнещ спомен, защото, живеейки сред изобилие, ще приема този свят, тази къща, този лукс като дар от съдбата.
Заех да нагласявам касетофона.
— Имате ли нещо против, ако използвам това?
— Както желаете. Истината си е истина, независимо дали я записвате или не, така че няма никаква разлика.
Оказа се, че той и единият от синовете му през тридесетте години за кратко живели в Абисиния, като се заселили там скоро след нашествието на италианските войски.
— Не че много ми се искаше да се забивам в онези храсталаци, в онази дива пустош. Разбира се, че исках като всички останали да замина за Америка. Но в онези дни не можеше дори едно шосе да прекосиш без разрешението на властите. Та заради това им заявих, че ще отида, където ме пратят. После обаче се оказа, че земята, която ни предоставиха, беше по-лоша дори от тази, която бяхме оставили в селото си.
Споменах му, че ми предстои да замина за Африка.