Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
Щях ли да се разплача, защото Лола Чика си отива? Не. Това, което направих, беше да си купя едно хубаво пиано – сложих го в стаята на родителите си, която ставаше моя. Коридорът, който беше много широк, вече беше свикнал с препятствията от неотворени кашони с книги.
– Но... Извинявай.
– Кажи.
– Ти имаш ли жилище?
– Разбира се. Макар че вече хиляда години не живея там; имам едно апартаментче в Барселонета. Боядисах го.
– Лола Чика.
– Какво?
– Не се обиждай, но аз... Искам да ти подаря нещо, но не знам какво. От благодарност.
– Платено ми е за всеки божи ден, който съм живяла в този дом.
– Не искам да кажа това. Искам да кажа...
– Няма нужда нищо да казваш.
Лола Чика ме хвана за ръка и ме заведе в столовата, показа ми голата стена без картината на Модест Уржел.
– Майка ти ми направи подарък, какъвто не съм заслужила.
– Какво още мога да направя за теб...
– Да подредиш книгите, че така не може да се живее.
– Хайде, Лола Чика. Какво още мога да направя за теб?
– Да ме оставиш да си отида спокойно, наистина ти казвам.
Прегърнах я и осъзнах, че... това е невероятно, Сара, но ми се струва, че съм обичал Лола Чика повече от майка си.
Лола Чика си отиде, трамваите вече не минават шумно нагоре по „Люрия“, защото в края на франкизма общината беше избрала прякото замърсяване на въздуха, заменяйки всички трамваи с автобуси, но не беше махнала релсите, които се оказаха много удобни, за да се подхлъзват моторите. Аз се затворих вкъщи с намерението да уча и да те забравя. Настаних се в спалнята на родителите си и спях на същото легло, където се бях родил в шест часа и трийсет и осем минути сутринта във вторник, трийсети април хиляда деветстотин четирийсет и шеста година.
Бернат и Текла се ожениха много влюбени, с блеснали от радост очи, а аз им бях кум. По време на сватбения обяд, облечени като младоженци, ни подариха първата соната на Брамс, смело, без никой да ги подканя и без партитури. Толкова ревнувах тогава... Животът беше пред Бернат и Текла и с радост завиждах на щастието на моя приятел. Тъгувах за Сара и за нейното необяснимо бягство, отново завидях от дъното на душата си на Бернат, пожелах им много щастие в съвместния им живот, те заминаха, засмени и въодушевени, на сватбено пътешествие и лека-полека, ден след ден, започнаха да градят с постоянство, с всеотдайност своето нещастие.
* * *
Няколко месеца, докато свиквах с лекциите, с липсата на интерес у студентите към историята на културата, с дивата гледка без гори на Ешампле, взимах уроци по пиано при една учителка, която нямаше как да ми напомня за Трульолс, но беше много добра. Но пак ми оставаха много свободни часове.
– ḥāḏ.
– hadh.
– trēn.
– trén.
– tlāṯ.
– tláth.
– ‘arba’269.
– árba.
– ‘arba’.
– árba.
– ‘‘‘arba’’’!
– ‘‘‘arba’’’!
– Raba taua270!
Уроците по арамейски бяха добро средство, смекчаващо болката. Учителката Гомбрен отначало се оплакваше от произношението ми, но после престана, не знам дали защото вече произнасях добре, или й беше писнало.
Понеже срèдите му се струваха много дълги, Адриа се записа в курс по увод в санскрита, който разкри пред мен един нов свят, най-вече защото ми доставяше удоволствие да слушам как доктор Фигерес предпазливо отгатваше етимологии и установяваше мрежа от връзки между различните индоевропейски езици. Също така правех слалом през коридора, за да избягвам кашоните с книги, чието точно разположение познавах и не се блъсках в тях даже на тъмно. Когато се уморявах да чета, свирех на моята сториони часове наред, докато целият ставах мокър от пот, както Бернат в деня на неговия изпит. Така дните ми изглеждаха къси и може да се каже, че мислех за теб само когато си приготвях вечерята, защото тогава трябваше да свалям гарда. И си лягах малко натъжен и най-вече с въпроса без отговор защо, Сара. Само два пъти трябваше да се срещна с управителя на магазина, много енергичен човек, който веднага разбра моето положение. При втората среща ми каза, че Сесилия скоро ще се пенсионира и въпреки че бях общувал малко с нея, ми стана мъчно. Не е за вярване, но Сесилия ме беше щипала по бузата и бе разрошвала косите ми по-често, отколкото майка.
За първи път усетих гъдел в пръстите, когато Морал, един стар книжар на пазара „Сант Антони“, познат на баща ми, каза: струва ми се, че за вас ще бъде интересно да дойдете с мен да видите нещичко, професоре.
Адриа, който преглеждаше един куп книги от поредицата А tot vent271 от самото й създаване до избухването на Гражданската война, някои с посвещения от непознати хора за непознати хора, които много го забавляваха, вдигна глава учуден.