Белязана [bg]

Атаката на Лейн се стрелна с обичайната си бързина. Миранда премести тоягата си и я отби. Тежестта му се премести при отдръпването на оръжието. Леко разместване на дървеното острие подсказа следващата му цел. Девойката бързо постави тоягата между себе си и мястото на удара. Оръжието му се отдръпна с невероятна бързина. Следваше третият удар, който винаги бе изглеждал прекалено мълниеносен, за да може да го отрази. Но в концентрираното състояние мислите й не отстъпваха по бързина на движенията му, дори ги надвишаваха. В настоящата си позиция, Лейн можеше да атакува само по един начин. Миранда се отдръпна от очакваното място на удара и стрелна тояжката си натам с цялата бързина, на която бе способна. Жезълът се сблъска с острието.

То бавно се оттегли и Лейн я погледна със задоволство. До този момент бе успяла да блокира адекватно само веднъж, като дори на самата нея бе станало ясно, че се бе случило поради чист късмет. Но сега бе различно. Беше успяла да блокира серията чрез внимателно наблюдение. Без да каже нищо, Лейн атакува отново. Момичето блокира първите два удара и сведе третия до одраскване. По времето, когато тренировката приключи, беше се сдобила с цели шест питания, понякога блокирайки над половин дузина поредни удара. Тези нови въпроси, заедно с двата, които бе запазила отпреди, щяха да послужат за утоляването на част от любопитството й.

— Осем въпроса. Ще ги задам сега! — рече тя, поемайки си дъх.

— Както желаеш — отвърна малтропът, отнасяйки тренировъчните оръжия в колибата си. — Но знай следното! Със следващата ни тренировка ще започне третото ти ниво на обучение. Ще бъде много по-трудно, най-трудното досега.

— Не съм си и представяла друго.

Замисли се за миг как най-добре да оползотвори първия от извоюваните с мъка въпроси. Една мисъл разбута останалите.

— Разбрах, че си дошъл тук и си прекарал известно време преди повече от седемдесет години. Не съм много запозната с вида ти, но ако трябваше да гадая, не бих те определила на повече от тридесет. А баба ми ми разказваше приказки за Червената сянка, когато бях малка. Значи си бил активен над столетие. Как е възможно това?

— Не мога да отговоря. Наистина не зная — каза той.

— В такъв случай позволи ми да перифразирам въпроса. Колко дълго си жив? На колко години си?

— В това също не съм сигурен. Единствената възраст, която мога да ти предложа, е тази на легендата за Червената сянка. Първата му жертва загина преди малко повече от сто и петнадесет години. Не мога да бъда сигурен за бройката на годините, изминали между раждането ми и този ден, а и се съмнявам, че някой би могъл да каже.

— Живял си над век в съвършена физическа форма, а се съмняваш, че ти е възложена някаква въздигната цел? — невярващо каза Миранда.