Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Белязана [bg]
Белязана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Белязана [bg]

Электронная книга - «Белязана [bg]». Краткое содержание книги:

Историята на Миранда Селесте, млада жена, осиротяла сред вековна война — и натъкнала се случайно на безценния товар на сразен ратник. Откритието ще промени живота й, отпращайки я на приключение сред войници и бунтовници, бойци и магьосници, благородни и чудовищни зверове. Всяка нейна стъпка ще я доближава по-близо до истината за нейния потенциал, войната и съдбата на света й. Но и ще донася със себе си отговорност, която може да се окаже непосилна за младото момиче. Ще заражда въпроси, чиито отговори биват заслужени единствено с цената на големи усилия. Какво не е наред със света? Може ли да бъде изцелен от раздиращата го бран? Кой — и дали — е склонен да го стори? За пръв път не само на българския, а и на световния книжен пазар, MBG BOOKS предоставя на своите читатели възможността да надникнат във фентъзи битието на Джоузеф Лало: магическо място, населено с герои от плът и кръв — и не само. „Белязана“ е първата част от трилогията „Книгата на Дийкън“; книгата за една млада магьосница, отстояваща принципите си сред мразещ я свят, който трябва да защити. Жител на град Байон, щата Ню Джърси — прословутото родно място на Джордж Р. Р. Мартин — Джоузеф Лало е необичаен представител на литературния свят. След детство, прекарано в света на фантазията и книгите, възнамерявал да търси кариера в информационния сектор. Защитил магистърска степен по Компютърно инженерство в Института по технология в Ню Джърси, след което започнал работа по специалността си в здравна корпорация. Нещата се променили в началото на 2010 г., когато приятелите му най-сетне го убедили да публикува историята, рожба на почти десетилетие свободно време. Тази история, понастоящем известна като трилогията „Книгата на Дийкън“, се превърнала в изненадващ хит. Веднъж докоснал се до света на независимото писане, Джоузеф бил запленен. Сега разпределя времето си между дъвченето на числа денем, писането на романи нощем и публикуването на статии и ревюта за сайта BrainLazy.com, където е част от екипа. Последните му романи са „Проход Джемини“ и „Нестабилни прототипи“, първите книги от научнофантастични серии.
1 ... 127 128 129 130 131 132 133 134 135 ... 169
Перейти на страницу:

— В света съществуват много раси, които могат да се похвалят със същото — каза той, влизайки в колибата си. — Благодарение на усилията на твоя вид, няма как да знаем дали и моите събратя не разполагат с подобен дар. Никога не съм чувал за малтроп, умрял от естествена смърт.

Миранда мълчаливо се замисли над думите му, преди да избере следващия си въпрос.

— Каза, че си наблюдавал залавянето ми от плащовете. Какво знаеш за тях?

— Откакто се помня, присъстват по някакъв малък начин във всяко селище, което съм посещавал. Не бях сигурен в произхода или клонението им до деня, в който бе пленена. Изглежда са агенти на Съглашенската армия. Движат се наоколо нощем. Много е трудно да ги усетиш. Нямат миризма, не вдигат шум. Бъди нащрек около мълчаливите непознати. Особено нощем. Срещата с теб бе първото истинско дело, което ги видях да правят. Извличат от повсеместната употреба на сиви плащове по-голяма угода дори и от мен. Подозирам, че те може да са причината за раздаването им — отговори малтропът от колибата си.

— Близниците… плащовете… Какво още не зная за този свят? Какво още трябва да зная? — примоли се тя.

Лейн излезе от колибата и я погледна в очите, преценявайки дали изреченото е било предназначено за въпрос. Когато видя нужното, отговори:

— Израснала си в свят, много различен от моя. Прекарала си живота си в градовете и по пътищата между тях. Аз прекарвах моя из полята, горите, планините и равнините. Виждал съм неща, които не можеш да си представиш. Ако възнамеряваш да ме караш да ги изброявам, знай, че не разполагам с времето и търпението да го сторя. Но ако близниците и плащовете те притесняват, забелязвал съм някои сходни чудатости в моя свят, които може да са се просмукали в твоя, или скоро ще го сторят.

— Ако обичаш? — рече тя.

— Мой познат наричаше плащовете, близниците и останалите, които познавам, с общото название дкарони. Сходното между тях е способността за имитация. Плащовете например представляват демонски брони. Срещат се рядко и ако имаме късмет, нещата ще си останат така. Много са враждебни. В първите си сблъсъци с тях бях неподготвен. Просто няма какво да се напада. Само студен, празен метал — рече той, замисляйки се за миг, преди да продължи. — Човеците не са единствените създания, които биват имитирани. Виждал съм безизразни пародии на кучета, червеи и безброй други. Мисля, че си виждала дкаронска версия на дракон. Една лежеше на земята край притежателя на меча.

— Откъде идват тези създания? — попита Миранда.

— Откъде идват всички раси? Живял съм известно време, тези създания се таяха в околностите още от най-ранните ми дни. Вероятно са съществували поне колкото вида ти, достатъчно щастливи да останат неоткрити. Единствено зная със сигурност, че обитават само севера. Прекосявал съм на юг от фронта и там ги няма.

Миранда обмисли наученото, а Лейн започна да разтяга крака. Почти не показваше външни белези за ужасното състояние, в което го бе намерила, но леко накуцване все още го тормозеше.

— Колко въпроса зададох? — запита момичето.

— Четири. Освен ако не възнамеряваш това да бъде петият.

— Не, разбира се. Четири. Отнесла съм се прекалено. Трябва да ми кажеш повече за себе си. Искам да ми разкажеш отново историята, която ми представи като Лео. Къде си израснал, какъв е бил животът ти. Но този път искам истината.

— Надявах се да осъзнаеш невнимателността си едва когато въпросите свършеха. Добре. От най-ранните си години зная само каквото съм чел. Ако може да се вярва на архивистите, открит съм в гората. Майка ми е починала при раждането. Мъжът, който ме открил, ме предал на брат си, робовладелец. Като дете съм бил продаден с група от две дузини роби. Бивах бит, изолиран и остракиран от всеки, който ме видеше. Единственият, предлагащ някакво подобие на грижа, бе слепец на име Бен. Не беше толкова привързан, по-скоро беше безразличен, но в онези дни да бъдеш игнориран представляваше истинско глезене. Двамата с него имахме нещо общо. Имахме по три ивици.

Миранда го погледна въпросително. Лейн нави ръкав, разкривайки три жестоки белега, видими дори през козината на ръкава му. Под тях се виеше назъбен белег.

— Робът бива дамгосан веднъж при покупка и втори път при започването на работа. Долният белег е символът на робовладелеца, комуто бях продаден. Трите ивици свалят цената ми. Една черта показва най-високата стойност, предимно млади мъже. Ако робът не е толкова полезен, добавя се втора линия. Такива са най-вече повечето жени, възрастните или слаби мъже, както и тези с постоянни наранявания. Добавя се трета, ако робът се счита за безполезен. Възрастните, немощните, нежеланите като мен.

1 ... 127 128 129 130 131 132 133 134 135 ... 169
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)