Невидимият пазител [bg]

Объркана и дезориентирана, Амая се обърна бавно, опитвайки се да открие блестящата мъгла, която бе мярнала между дърветата, но не видя нищо. Разтърка очи, напипвайки лепкавата кръв, която започваше да се съсирва, и помисли какъв ли вид имаше лицето й, докато в същото време я обземаше усещане, близко до паника, и нарастващата параноя я принуждаваше да се ослушва и да сдържа дъха си, убедена, че до нея има още някой. Извика стреснато, чувайки силното изсвирване, но веднага осъзна, че той няма да й стори зло, че по някакъв начин бе там, за да й помогне, и че ако имаше вероятност да излезе от тази гора, преди да й изтече кръвта, то бе именно с него. Второ изсвирване отекна вдясно от нея. Изправи се, притискайки главата си, и тръгна към мястото, откъдето идваше звукът. Ново кратко изсвирване прозвуча отпред и внезапно, сякаш някой бе дръпнал завеса, Амая се озова на края на гората, пред поляната, простираща се зад фермата на семейство Урибе.

Прясно окосената трева улесни тичането й през полето, макар да не помнеше ливадата зад къщата да е била толкова широка. Къщата бе осветена от няколко лампи, разположени покрай добре поддържаната морава, украсена със стари земеделски сечива, подредени като художествени произведения навсякъде из фермата. Под меката им светлина успя да различи въоръжения силует на сестра си, която се задаваше с решителна крачка откъм задната част и завиваше към главния вход. Понечи да я извика, но се сдържа, осъзнавайки, че така ще предупреди и Виктор и че все още е далеч в полето. Затича се с всички сили, за да се добере до стената на къщата, залепи се за нея, извади глока на Монтес и се заслуша. Нищо. Тръгна покрай стената, поглеждайки от време на време зад гърба си и давайки си сметка, че на това място е също толкова уязвима, колкото Флора преди малко. Приближи се предпазливо към входната врата, която изглеждаше открехната и през която се процеждаше слаба светлина. Бутна я и тя се отвори тежко навътре.