Невидимият пазител [bg]

Но алкохолът бе успял единствено да го отдалечи от Флора — едновременно се бе родил и бе умрял, защото наред с избавлението от тираничното присъствие, което го бе потискало, задължавайки го да потъпква своите импулси, бе прекъсната и пъпната му връв с единствената връзка с жена, която смяташе за чиста, и с единствения човек, който можеше да го възпре. Бе сигурна, че Флора е забелязала нещо, тя, деспотичната кралица, на която не убягва нищо… Невъзможно бе да не е осъзнала, че дълбоко в душата си Виктор крие демон, който се е борел да го подчини и който често е успявал. Знаела го е, разбира се. Несъмнено го е знаела, когато онази сутрин й бе занесла сладката, открита върху трупа на Ан. Начинът, по който я взе в ръце, душейки я и дори опитвайки я, показваше убеждението й, че това е най-ясният и безпогрешен подпис на човека, отдал почит на традицията, на реда и на нея самата.

Амая се запита колко ли време й бе отнело да смени брашното, след като тя бе излязла през вратата, в кой момент бе започнала да крои плана за прелъстяването на Монтес и кога се бе уверила напълно в подозренията си. Наистина ли бе чакала потвърждение от лабораторията, или вече знаеше, когато опита чанчигорито, когато откриха Ан мъртва, когато седеше на масата на леля им и оправдаваше престъпленията? Или това бе само театър, за да провери реакцията на Виктор?

Склонът се изкачваше в противоположна на шосето посока, плътният мирис на смола изпълни ноздрите и раздразни очите й, а оскъдната светлина на фенерчето полека гаснеше, докато накрая не я остави в абсолютно непрогледна тъмнина. Остана неподвижно няколко секунди, докато очите й свикнаха с липсата на светлина, след което съзря някакво блещукане между дърветата. Тогава, сред пълната тъмнина, видя характерните танцуващи отблясъци на фенера, който Флора носеше и местеше от дърво на дърво, предизвиквайки сред гъсталака ефект на фотографска светкавица. Тръгна към мястото, откъдето идваше светлината, с протегнати напред ръце и помагайки си с екрана на мобилния, който едва осветяваше краката й и гаснеше на всеки петнайсет секунди. Пристъпвайки внимателно, опита да върви по-бързо, за да не изгуби светлинната диря на Флора. Чу шум зад гърба си и когато се обърна, удари лицето си в един нащърбен клон, който я зашемети и сряза дълбоко челото й. Рукна кръв, усещаше как две вадички се стичат по бузите й като гъсти сълзи, а телефонът тупва някъде в краката й. Опипа раната с пръсти и установи, че макар и дълбока, не беше много голяма. Издърпа шала, който носеше на врата си, и го стегна здраво около главата си, затискайки порязаното и успявайки да спре кръвта.