Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
Един от старшите експерти химици беше Сергей Ф. Абрамов, възпълен оплешивяващ човек на четиридесет и две години със съвършено кръгло лице, опъната кожа и пухкави ръце с трапчинки. Беше женен за библиотекарка в техническия институт и имаше две дъщери.
Тази сутрин Абрамов беше вкиснат. Американската телевизионна журналистка, с която се срещаше от време на време, винаги абсолютно тайно, бе събудила любопитството му с един странен въпрос. Тя го познаваше само като Сергей. Шарлот Харпър изглеждаше умна и почтена жена. Искаше да знае дали той може да потвърди слуха, който била чула — че вълната от бомбени експлозии, заляла напоследък Москва, има нещо общо със Съединените щати.
Не беше възможно.
А защо не бяха го включили в анализа на образците?
Влезе в лабораторията сърдит и без настроение и закачи палтото си на стената.
Секретарката на отдела Дуся шумно се разсмя, когато той влезе. Обикновено му беше неприятна — изрусена блондинка с вечно показващи се черни корени на косата, с двойна брадичка и прекалено много син грим по очите. Освен това непрекъснато се опитваше да флиртува с него, което беше отвратително.
— А, значи вече пускаш мустаци! — извика тя.
— Хайде, стига, Дуся — каза Абрамов. — Направи ми една услуга, а? Пусни заявка за няколко образци.
— Добре — нацупи се Дуся. — А какво става с мустаците? Ще ми кажеш ли, или не?
Бомбата в Оръжейната палата, на Кремъл беше най-лесна за изследване, тъй като голяма част от нея не беше избухнала. Веднага разбра, че е комбинация C-4, белезникав експлозив американско производство. Дори не се налагаше да прави нещо повече от общия морфологичен анализ, но за по-голяма сигурност разтвори малко от него и го обработи на центрофугата. Резултатите от утайката бяха ясни: в нея имаше машинно масло. Твърдо беше C-4.
Заразтрива врата си и мислите му се насочиха към децата, те бяха болното му място. Е, с по-малката. Мария; всичко беше наред. Голямата, Зинаида, му създаваше големи грижи. Беше вече в пубертета, ставаше жена и прекарваше прекалено много време с някакъв четири години по-голям от нея хулиган, дългокос осемнадесетгодишен разбойник. Беше сигурен, че спят заедно, но какво можеше вече да се направи? Зинаида се спотайваше из апартамента, прибираше се късно; й се караше с всеки, който й се изпречеше на пътя. Абрамов поклати глава и се върна към заниманията си.
Значи C-4. Абрамов познаваше C-4 като петте си пръста, C-4 съдържаше взривното вещество хексахидро-1,3,5-тринитротриазин, или RDX, най-мощния експлозив в света. И сума други боклуци, пластификатори и каучук като свързващо вещество. Много често, и напоследък сякаш все по-често, му попадаха парчета C-4. Анализираше ги с помощта на инфрачервена спектрофотометрия на апаратурата „Аналект FX-6250“. Понякога използуваше газово-хроматографична спектрометрия. Разбираха се сума неща — дали е английски PE-4, чието свързващо вещество се различаваше от това на американския C-4, или чешки MP-10 — черно взривно вещество на базата на пентаеритритол тетранитрат, или пък някой добър стар роден експлозив.
Спомни си многобройните изследвания, които беше правил на няколко мостри, взети от поредица бомбени експлозии, разтърсили една либийска общност от противници на Кадафи в Манчестър, Англия. Откри, че пластичният експлозив, използуван в бомбите, които със сигурност бяха поставени от хората на Кадафи, е американско производство! Което означаваше, че някои елементи в САЩ подкрепят Кадафи или поне търгуват с него. Това беше стряскащо откритие и то доведе до интензивни проучвания от страна на КГБ.
Останалите мостри бяха малко по-коварни. Направи пресен чай, наля си една чаша и сложи вътре две лъжички захар. Обикновено изследванията му бяха адски досадни. Но тези образци… Беше заинтригуван.
Репортерката беше права, но това положително не беше всичко. Доставяше му удоволствие — беше нещо като криминален роман. В моменти като този обичаше работата си. С повдигнат от разкритието си дух, той си науми да дръпне Зинаида настрана и да й разкаже за нещата в живота, но много внимателно — бог му беше свидетел, че нямаше никакво желание да предизвиква тази малка фурия.