Играта на Ендър
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на Ендър». Краткое содержание книги:
Този факт му отрежда място сред най-изтъкнатите творци в жанра и му носи световна слава.
Но за българския читател името му се свързва на първо място с култовата сага за Ендър, сочена като един от бисерите в областта на научната фантастика.
Ние сме като теб, му мина през съзнанието. Ние не искахме да убиваме и когато разбрахме какво сме сторили, изобщо не се върнахме. Преди да ви срещнем, смятахме, че ние сме единствените мислещи същества във вселената, но никога не сме и сънували, че у някакви самотни животни, които не могат да сънуват еднакъв сън с ближния си, може да се породи разумна мисъл. Откъде можехме да знаем? Ние можехме да живеем с вас в мир. Повярвай ни, повярвай ни, повярвай ни.
Той бръкна във вдлъбнатината и извади пашкула. Той беше поразително лекичък, за да съдържа в себе си цялата надежда и бъдеще на една велика раса.
— Ще те нося със себе си — каза Ендър. — Ще бродя от свят на свят, докато намеря време и място, където безопасно да можеш да се събудиш. И ще разкажа историята ти на моя народ, така че вероятно след време и те ще могат да ти простят. Така както ти прости на мен.
Той загъна пашкула на царицата в якето си и я изнесе от кулата.
— Какво намери там? — попита Абра.
— Отговора — рече Ендър.
— На какво?
— На моя въпрос. — И това бе всичко, което каза. Те продължиха още пет дни огледа си и избраха за новата колония едно отдалечено от кулата място.
Седмици по-късно той дойде при Валънтайн и я накара да прочете нещо, което бе написал. Тя набра файла, който той посочи, от корабния компютър и го прочете.
Беше написано така, сякаш говореше царицата на кошера и разказваше за всичко, което са искали да направят, и за всичко, което са направили. Ето това са нашите неуспехи, а ето и нашето величие. Ние не искахме да ви сторим зло и ви прощаваме за нашата смърт. От най-ранната им поява до великите войни които пометоха родната им планета — Ендър разказваше историята на един дъх, сякаш тя бе някакъв древен спомен. Когато стигна до разказа за Великата майка, царицата на цариците, която първа се научила да пази и обучава новата царица, вместо да я убива или прогонва, тогава той се спря, разказвайки колко пъти тя е трябвало да унищожава детето на своето тяло, своето ново аз, което не приличало на нея, докато създала онова дете, което разбирало нейния стремеж към хармония. Това било нещо ново за света. Вместо да воюват двете царици се обичали и си помагали и заедно били много по-силни от който и да е друг кошер. И те преуспели. Имали още дъщери, които с мир се присъединили към тях. Това било началото на мъдростта.
Ако само можехме да разговаряме с вас, каза царицата на кошера с думите на Ендър. Но тъй като това бе невъзможно, ние молим само за едно — да ни запомните не като врагове, а като трагични сестри, на които Съдбата, Бог или Еволюцията са придали отвратителна форма. Ако бяхме се целунали, това би било чудото, което би ни направило хора един за друг. Вместо това ние се избивахме. Но въпреки всичко ние ви приветстваме с добре дошли, като наши скъпи гости и приятели. Заповядайте в домовете ни, дъщери на Земята, живейте в нашите тунели, прибирайте реколтата от нашите поля. За онова, което ние не можем да направим, вие ще сте нашите ръце, които ще го направят вместо нас. Цъфтете дървета, зрейте нивя, стопляйте ги слънца, давайте им плод, планети, те са нашите осиновени дъщери, които са си дошли у дома.
Книгата, която Ендър написа, не бе голяма, но в нея бе събрано всичко добро и лошо, което знаеше царицата на кошера. И той я подписа не със своето име, а с името:
ГОВОРИТЕЛ ОТ ИМЕТО НА МЪРТВИТЕ
На Земята книгата бе публикувана без много шум и без много шум се предаваше от ръка на ръка, докато едва ли остана човек, който да не беше я прочел. Повечето от хората я намираха интересна, а някои отказваха да я сложат настрана, след като вече я бяха прочели. Те заживяха с нея и когато скъпите им хора умираха, един от вярващите заставаше до гроба, за да бъде Говорител от името на мъртвия и да каже онова, което би казал мъртвият, но напълно откровено, без да прикрива някакви грешки и без да измисля добродетели. Онези, които идваха на подобни служби, ги намираха понякога болезнени и потискащи, но имаше и много, които решаваха, че въпреки грешките животът им е достоен и че когато умрат, един Говорител ще трябва да каже истината за тях.
На Земята това остана само религия сред многото други. Но за онези, които прекосяваха огромната пещера на космоса и прекарваха живота си в тунелите на царицата на кошера, и прибираха реколтата от полетата на царицата, това бе единствената религия. Нямаше колония без свой Говорител от името на мъртвите.
Никой не знаеше и никой всъщност не искаше да знае кой е бил първоначалният Говорител. А и Ендър нямаше желание да им каже.