Краят на империята
- Автор: Банч Кристофер, Коул Аллан
- Серия: Стэн #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553416
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Краят на империята». Краткое содержание книги:
Сега Стен — имперски телохранител, шпионин, убиец и ренегат — е този, който води човечеството в неговата битка за оцеляване. Поел командването на последния бунтовнически флот, той се отправя на отчаяна мисия, за да открие и разруши мистичния източник на силата на неговия бивш господар. Обявен за предател и преследван от сили, лоялни на Императора, Стен трябва да рискува всичко, за да разруши империята, на която се е клел да служи.
— Какво нещо? — попита гневно Мърф.
— Ами след два месеца пак ще има повреда. И тогава, скъпи мои приятели, отново ще ви дотрябвам. Мога да я отстраня. Гарантирам. — Той погледна Вазуван. — Хайде да поемаме нататък, дявол го взел!
И те полетяха.
Седмица по-късно откриха пробойната.
— Не съм виновна, Мърф!
— Ти трябваше да провериш, по дяволите!
— Ами проверих. Не съм инженер. — Тя извъртя две от очите си към изтегнатия на кушетката Кеа. Двамата си деляха неговите задължения. Кеа мълчеше.
— Да не започваме отново — обади се Рут. — Пробойната е запушена. Край. Всъщност въпросът е имаме ли достатъчно въздух?
— Никакъв шанс да преживеем още пет месеца. Когато… — Той млъкна. Тишина.
— Когато и четиримата дишаме — довърши вместо него Вазуван.
Това беше. Кеа чакаше.
— Именно — кимна Мърф.
— Аха… разбирам — рече Рут.
После всички се обърнаха към Кеа. Осем очи върху три тела го наблюдаваха, докато поглъщаше въздуха.
— И това няма да свърши работа — рече Мърф. — Пак няма да ни стигне за един месец.
— Ако преди това не открием друга възможност — рече Рут.
— Ами двигателят? — попита Мърф. — Малкият трик, който ни изигра с него?
— Мисля, че ни е излъгал — подхвърли Рут.
Кеа им се усмихна. Широка, доволна усмивка. Усмивка от бордеите на Мауи.
— Може и да не е — промърмори Вазуван. Осемте очи се извърнаха, но Кеа оставаше нащрек.
— Какво ще правим? — попита Мърф.
— Съвсем просто е — отвърна Вазуван. — Имаме Кеа. Имаме теб. И имаме мен. Аз съм навиг…
Кеа така и не разбра откъде се взе брадвичката. Беше боядисана в яркочервеното на инструментите за аварийни ситуации. С притъпено острие. Рут я стовари върху четирите стъбълца. Беше дребна жена, едва достигаше до брадичката на Кеа, но замахна със силата на човек, решен да оцелее. Брадвичката се заби дълбоко в мозъка на озирианката. Дръжката остана да стърчи, придавайки на Вазуван вид, сякаш имаше дълъг човешки нос. Розова слуз бликна от раната и се стече на пода. Пипалцата потръпнаха, сетне застинаха неподвижно.
Рут отстъпи назад и вдигна очи към Мърф.
— Е? — попита.
— И мен ме дразнеше — заяви Мърф. — Това непрестанно мърморене.
— Припасите ни намаляха.
— Забелязах. Да направим още супа.
Той размишляваше за живота на древни царе. И империи.
Менес беше първи. Изобретателен стар дявол, превърнал Египет в първата империя. Управлявал шейсет години. Убит от хипопотам.
Персийците се преклонили пред меча на Александър. Той пък издъхнал в блато. Кубилай хан завладял Китай. Доживял до дълбоки старини.
Римляните разширили границите на познатия свят. Накрая били победени от конни чергари.
Виж, Елизабет се бе справила отлично. Всички от рода й също. Монарси, балансиращи с ловкостта на акробати. Понякога Кеа се питаше защо ли не бе убила по-рано сестра си. Вместо това трябвало да се спасява от поредица опити за покушение. Романтиците твърдяха, че изпитвала дълбоки сестрински чувства. Според Кеа просто Елизабет не е смятала, че е дошло времето.
Чете за всички тези хора през дългите часове на безделие. Интересът му към тях не беше случаен. Вълнуваше го идеята за властта. Искаше да я разбере. Да подходи към нея като инженер към сложна задача. Да разглоби на части всеки цар и неговото царство и пак да ги сглоби. Парче по парче. Понякога променяше реда на парчетата, за да види какво ще се получи. Откри, че Империята може да приема няколко различни форми. Може да е корона и трон. Олтар и кървави пожертвования. Армейско знаме и тайна полиция. Президентски печат и откраднати гласове. Лого на компания. Но те всички имаха нещо, което ги обединяваше: идеята. Идея за по-добър живот. Обещание за него. И за да действа, тази идея трябваше да задоволява повечето й поддръжници. Гладуващите маси не крещят истерично името на своя господар.
Според една от легендите, които чете, някакъв древен цар обикалял преоблечен сред поданиците си, за да научи от първа ръка мненията им. Името му било Рашид. В реалния живот корпоративни шефове и президенти раздаваха храна в комфортни шатри, за да си осигурят гласове. Някои крадяха от по-слабите монарси, за да създават свои собствени могъщи лагери.