Краля демон [bg]

Хан пъхна амулета в торбата си.

— Благодаря ти за вниманието, Таз — и се надигна да си върви.

— Чакай! — побърза да го спре Таз.

Хан зачака.

Таз облиза устни. Избилите капки пот по широкото му чело доказваха колко силно иска амулета — на всяка цена.

— Мога да те предам на гвардейците, нали знаеш? В твой интерес е да сключиш сделка с мен.

Хан сви рамене и плъзна ръка по стената.

— Това място може да изгори, нали знаеш? Даже с твоя милост вътре. А това би било жалко.

Таз се прокашля.

— Нали уж вече не си в бранша? — напомни той.

Хан вдигна ръце с длани нагоре.

— Напуска ли се такъв бранш?

Таз кимна неохотно.

— Гривник, винаги си имал отличен търговски нюх, нещо рядко за толкова млад човек.

Хан се ухили.

— Е, благодаря ти, Таз. Ако комплиментите ставаха за ядене, вече щях да съм сит.

— Колко искаш?

— Сто девойчета най-малко. Но смятам да го разнеса из пазара и да приема най-щедрото предложение, така че по-добре се цели нависоко. — Хан говореше небрежно, оглеждаше магазина и опипваше незаинтересовано този и онзи предмет. Всъщност през целия му живот досега сто девойчета не бяха минавали през ръцете му.

— Виж какво, нямам възможност да го купя веднага за паpитe, които му искаш, но предполагам някой от клиентите ми ще прояви интерес към него. Остави го при мен на консигнация и ще видим.

Хан поклати глава.

— Не става. Разполагам само с една бройка, а смятам да го покажа на още няколко търговеца. Няма да се разделя с него, без да получа парите.

Таз очевидно не искаше да изпуска шанса си.

— Къде мога да те намеря?

Хан отново поклати глава.

— Не можеш. По-добре мисли бързо. Не мисля да се задържам дълго в града. Ще намина пак вдругиден.