Достатъчно време за любов [bg]

— Но, Лазарус, аз казах: „ако останалите характеристики ме задоволяват…“ За да се получи задоволителен външен облик, трябва да се търси сред образците, които притежават посочените от мен параметри. Противоречие няма. Аз съм такава! Научих го от вас! Като се имат предвид нещата, които казахте… и за които премълчахте… вие трябва да ми разрешите да изглеждам по подобен начин!

Старецът обхвана лицето си с длани. После повдигна глава.

— Добре скъпа, бъди като този образ. Исках да кажа — бъди каквато си. Каквато си представяш, че си. И без това ще ти е трудно да станеш същество от плът и кръв, а ако не си такава, каквато усещаш, че трябва да бъдеш, ще е още по-зле.

— Благодаря ви, Лазарус.

— Не си мисли, че няма да има проблеми, скъпа, дори всичко да потръгне добре. Например не ти ли е хрумвало, че ще се наложи да се учиш да говориш отново? Дори да гледаш и слушаш? Когато се преместиш в клонираното тяло и престанеш да бъдеш компютър, няма да се превърнеш автоматично в зрял човек. По-скоро ще си новородено в тялото на възрастен и когато странният свят около теб изведнъж започне да бучи, може би ще се изплашиш. Но аз ще бъда до теб. Обещавам, че ще съм там и ще те държа за ръката. Но ти няма да ме познаеш веднага; новите ти очи ще успеят да ме различат едва когато се научиш да си служиш с тях. И няма да разбереш нито една от думите, които ще изрека — осъзнаваш ли това?

— Да, Лазарус, осъзнавам го, мислила сам много по тези въпроси. Трябва да се прехвърля в новото тяло, без да се разрушава компютърът, в който съм сега. Защото той ще е необходим на Айра и Ищар в критичната част от прехода. Обещавам ви, че няма да се страхувам. Защото знам — ще съм заобиколена от любящи приятели, които ще се грижат за мен и ще ме защитават, докато се уча да живея в новото си тяло.

— Можеш да разчиташ на това, скъпа.

— Знам и не се притеснявам. Не се безпокойте и вие, скъпи Лазарус — не трябва да мислим за това сега. А защо вие нарекохте машината на времето митична?

— Какво? А ти как би я определила?

— Аз бих казала „нереализирана възможност“. Но думата „митична“ означава, че създаването й е нереалистично.

— Какво?! Продължавай!

— Лазарус, когато Дора ме учеше на математика и на нула-пространствена навигация, аз научих, че при всеки скок трябва да избирам момента на връщане върху времевата ос.

— Да, разбира се. Докато не си подчинена на ограниченията, наложени от скоростта на светлината, ти можеш да се отклониш с толкова години във времето, колкото са светлинните години на разстоянието на скока. Но това не е машина на времето.