Достатъчно време за любов [bg]

Тя ми подаде тази последна от всички снимки и двамата застанаха до стената с лице към мен.

Минерва, за четиринайсет години те изобщо не се бяха променили. Лита беше родила три деца и в момента бе бременна за четвърти път, освен това през цялото време те двамата бяха работили до изнемога… но в този си вид, голи и с разпуснати коси, си изглеждаха по същия начин, както и при първата ни среща. Бяха точно като на тази последна снимка, бележеща края на младостта им — някъде между осемнайсет и двайсет земни години.

Но те вече трябваше да са минали трийсет. Ако можеше да се вярва на тези документи от Благословена, би трябвало да са на трийсет и пет земни години.

Ще добавя само още един факт, Минерва. Когато ги видях за последен път, те вече бяха прехвърлили шейсет земни години, по-точно бяха на шейсет и три — ако се вярва на същите тези документи. Но на никого от двамата не му бяха посивели косите, всичките им зъби си бяха на мястото, а Лита отново беше бременна.

— Мутанти-Хауардовци, Лазарус?

Старецът сви рамене.

— Не извърта ли въпроса този термин, скъпа? За достатъчно дълъг период всеки от хилядите гени, носени от някого, претърпява мутации. Но според правилата на настоятелството човек, който не е включен в генеалогията на Семействата, може да бъде регистриран като Хауардовец само ако съществуват доказателства, че и четирите му баби и дядовци са доживели поне до стогодишна възраст. Но това правило би оставило извън Хауардовците дори мен, ако не се бях родил в едно от Семействата. От друга страна, възрастта, на която се подмладих за първи път, беше прекалено внушителна дори за участниците в Хауардовия генетичен експеримент. Сега се твърди, че в двайсетата хромозомна двойка е открит комплекс от гени, който определя дълголетието така, сякаш навива часовник. Но кой е навил моя часовник? Гилгамеш? „Мутацията“ никога не е обяснение; тя просто е название за наблюдавания факт.

Може би някой от естествените дълголетници, не непременно от Хауардовците, е посетил Благословена. Всички натурали постоянно се движат нанякъде, променят имената си, боядисват си косите; така е било винаги от началото на историята и даже преди това. Обаче, Минерва, нали си спомняш какво ти разказах за живота ми като роб на Благословена и за онзи странен и неприятен инцидент…

(Пропуснато.)

… Така че най-логично е да се предположи, че Лита и Джо бяха мои собствени далечни потомци.