Достатъчно време за любов [bg]

— Но, Лазарус, аз не мога да се преместя в мозъка на бебе! Там няма достатъчно място!

— Хм. Да. Вярно е.

— Дори и да имам мозък с максимален размер на зрял човек, ще ми се наложи внимателно да избирам какво да взема със себе си и какво да оставя. Освен това простият клонинг не ме устройва: аз искам да бъда сложна.

— М-м… Тази нощ не съм особено съобразителен. Естествено, ти няма да искаш да бъдеш двойник, на Ищар например, и да запечаташ своята личност и подбрани знания върху мозъка на неин клонинг. Хм… скъпа, а мога ли да ти предложа моята дванайсета хромозомна двойка?

— Лазарус!

— Недей да плачеш, момиче; ще ти ръждясат механизмите. Не знам дали има нещо вярно в теорията, че носител на дълголетието е генен комплекс в тази хромозомна двойка. Може и да е така, но не е изключено и да ти предам един вече развален механизъм. Като че ли ще е по-добре да използваш дванайсетата хромозома на Айра?

— Не. От Айра няма да взема нищо.

— И ти очакваш да направиш всичко това, без той да разбере? — Лазарус се замисли. — А… деца?

Компютърът не отговори.

Лазарус продължи с мек тон:

— Трябваше да се досетя, че ще искаш да направиш сама целия номер. Значи няма да искаш да вземеш нищо и от Хамадриад, тъй като тя е негова дъщеря. Въпреки че само генетичните карти могат да покажат дали съществува някаква опасност. Мм… Скъпа, изглежда ти искаш да създадеш възможно най-сложната комбинация, така ли? Така че твоят клонинг да бъде уникален, а не пълно или частично копие на някоя от вече съществуващите зиготи? Следователно ще са ти необходими двайсет и трима родители. Прав ли съм относно намеренията ти?

— Мисля, че така би било най-добре, Лазарус. Това може да се реализира, без да се разделят двойките хромозоми: и операцията ще е по-лесна, и вероятност за неочаквано усилване на рецесивни белези няма. Ако е възможно да намеря двайсет и трима задоволителни донори, готови да споделят с мен хромозомите си.

— А кой ти е казал, че те трябва да са съгласни? Ние ще ги откраднем от тях, скъпа. Никой не притежава гените си, тялото просто ги съхранява. Човек ги получава чрез случаен мейотичен танц и по същия начин ги предава на потомството си. В клиниката трябва да се съхраняват хиляди образци от тъкани, във всяка от които има хиляди клетки — кой ще го е грижа, ако вземем по една клетка от двайсет и три образци? Няма нужда да афишираме действията си — това е все едно да откраднем двайсет и три песъчинки от огромен плаж.

Пет пари не давам за правилата на клиниката; предполагам, че вече сме затънали до гушата в разни забранени технологии. Х-м… Тези документи на клиниката, които пазиш у Дора… Няма ли ги в тях генетичните карти на съхраняваните тъкани? Плюс справки за донорите?