Прах [bg]

— Разбира се.

ФБР знае, че сървърът е у нас и вече се е свързало с КЦК.

— Обичайната документация, която ще отнеме известно време — добавя Луси.

Явно е успяла да ги забави.

— Но аз съм повече от добре — тя продължава да следва намеците ми и да не казва нищо прямо или очевидно.

— Когато дойда там, ще отида направо в киното, ако всичко е готово.

— Готово е и те чака. Смених лошия проекционен апарат. Кажи му да дойде горе при мен веднага.

Луси не споменава името на Бентън.

— Искам да му покажа страхотна нова търсачка.

Явно е открила още уличаващи доказателства за Гранби. Той не е предвидил това, но очевидно планира нещо и трябва да внимаваме. А най-вече трябва да сме коварни и хитри.

— Ще му кажа — обещавам.

Затварям телефона и го оставям в скута си. Поглеждам навън в тъмната нощ. Минаваме покрай парка „Минитмен“, мъгливо празно пространство с едва видими статуи и извит дървен мост, по който убиецът е избягал тази сутрин. През клоните на дърветата проблясват светлините на „Дабъл Ес“.

— Това, за което говориш, е нелегално подслушване — казва Бентън.

— Не говоря за нищо.

Той очевидно ще се застъпи за тях, помислям си тъжно. Обзема ме раздразнение, което ни отдалечава един от друг всеки път, когато се почувствам така.

— Познавам начина, по който говориш, Кей.

— Знаеш също и защо се тревожа, Бентън.

Не съм сигурна, че той осъзнава колко лошо е положението. Гневът и раздразнението ми се усилват. Бентън идеализира Бюрото, където започна кариерата си като уличен агент, издигайки се до върха като шеф на бившия отдел „Поведенческа наука“ в Куонтико.

Разбирам дилемата му. Дори Луси я схваща. За него да приеме, че Бюрото и министерството на правосъдието са способни на такива гадости, е все едно аз да повярвам, че когато правя аутопсия, тя не е нищо повече от научен проект като дисекция на жаба.

— Ще оправдаят всичко, което могат, независимо дали е тайното наблюдение на обикновени хора, журналисти или дори съдебен лекар. И положението не е ново, само се влошава. След като тази врата бе отворена, много по-лесно е за човек като Гранби да престъпи границите на закона безнаказано.

— Той няма основателна причина да ни шпионира. Не искам да те обзема параноя.

— Не бъди толкова шибано почтен, Бентън, защото той не е. Той може да наруши всички правила, които си поиска, а с какъв отговор разполагаме ние? Да съдим правителството?

— Трябва да запазим спокойствие.

— Аз съм напълно спокойна. Знам за случаите навън, а също и ти. Но за всеки случай, за който разберем, има безброй други, за които не чуваме. Знаеш го по-добре и от мен. Това е твоята проклета агенция, Бентън. Наясно си какво става там. Ако решат да шпионират някого без съдебна заповед, кой ще им попречи?

— Гранби не е това ФБР, което познавам. Нито онова, което ти познаваш.

— Да, ФБР, което познавахме — отговарям мило, като прикривам силните си чувства, защото те само ще настроят Бентън отбранително.