Прах [bg]

— Имам копие от документацията, включително обажданията — съобщавам му, а той се настройва още по-враждебно. — Забелязах, че ФБР ти е звъняло за нещо, свързано с Габриела Лагос, тъй като се намира в папката й.

— Интересуваха се от нея, защото тя имаше позволение да работи в Белия дом. Нещо, свързано с художествени изложби. А и била омъжена за посланик или нещо такова. Трябва да вървя.

— Специален агент Ед Гранби, заместник-шеф на вашингтонския офис, ти е звъннал в десет и три минути сутринта на втори август 1996 година.

— Не схващам накъде биеш и вече е прекалено късно.

— Трупът на Габриела е бил намерен чак на следващия ден, трети август.

Преди той да ме прекъсне или да затвори телефона, му напомням някои важни подробности. Смяташе се, че Габриела Лагос е умряла рано вечерта на трийсет и първи юли, а на трети август разтревожен съсед забелязал вестниците пред вратата й и пълчищата мухи по прозорците и звъннал в полицията.

— Любопитна съм защо Ед Гранби се е свързал с теб относно този случай ден преди да открият трупа — казвам решително, макар той да не вярваше, че ще стигна дотам. — Откъде може да е знаел за нещо, което още не се е случило?

— Мисля, че имаше някакви страхове за изчезването на момчетата.

— Момчета? Повече от едно?

— Не помня точно. Сещам се само, че имаше някаква тревога.

— Подозирам, че причината Гранби да се свърже с теб е била да се увери, че няма да има проблеми, когато се открие нещо лошо. И то тъкмо е щяло да бъде открито — заявявам твърдо. — Още на следващия ден.

— Ще ти бъда благодарен, ако не ме търсиш повече по този въпрос.

— Няма аз да съм тази, която ще те търси, доктор Гайст.

В три измерения и с висока резолюция, наглата измама на бившия ми колега не може да е по-очевидна. Разглеждам банята с традиционна украса от Стария свят. Стоя до отворената врата и надничам вътре, сякаш тъкмо съм пристигнала. После влизам вътре.

Капакът на тоалетната чиния е спуснат като че ли някой е седял на него. На черно-белите плочки пред него е постлано пухкаво бяло килимче, по което има следи от големи маратонки, единайсети или дванайсети размер. Мъжки. Представям си мъж, вероятно млад, седнал на клозета, докато Габриела взима ритуалната си вана. Това съвпада с написаното в дневника, който Бентън прегледа на компютърния диск на петнайсетгодишния Мартин Лагос. Страници от дневника са отворени на масата за данни.